Постинг
29.08.2015 14:52 -
ПРИВЛИЧАНЕ
ПРИВЛИЧАНЕ
Не ми харесва
тази земя
безразборното й
привличане -
последното дърво съм
с корени във въздуха
с корона във въздуха
и отломка
от себе си
съществувам
П, като Третата Подкрепа-2...
П, като Третата Подкрепа-3 ...
Към човеците от улиците на България-5 .....
П, като Третата Подкрепа-3 ...
Към човеците от улиците на България-5 .....
тя ми харесва :) Всяко дърво съм. Закачам се.
цитирайsestra написа:
тя ми харесва :) Всяко дърво съм. Закачам се.
Здравей, Стани, поздрав с нещо отдавнашно и радостен ден:)
ПОЛЕТ
Ръцете ми
се изкривяват бавно
като дърво,
загубило всемира...
Знам,
корени са моите ръце,
и всяка мисъл, знам,
ше ги обсебва,
ще ги възпира,
ще ги обковава...
Крила,
издялани за полет,
са двете ми ръце,
Тогава
излишни са
перата разноцветни,
смолата слънчева.
и тишината на небето.
Защото полетът
чертае славата
на дървесата,
на децата
или на поетите.
(от първата ми поетична книга "Вричане" - 1988, "Народна Младеж", но е писано много преди това; спазвам многоточията, които днес, не обичам :)
ето още едно, нали съм балканджийка и копривщенка, при мен дървета бол, цяла гора! :) пак там, в първата "дълготърпелива" (по думите на Блага Димитрова) книжица:
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ
Дърветата
винаги са превързани с черно,
което не виждаме -
Лента или панделка...
И нито помен от жар птица.
Дърветата
пламват сами,
защото имат мъдрост в излишък.
Но това спира ли хората?
1981
(от "Вричане" - 1988- "Народна Младеж - тази първа моя книга чака 7 години в това народно издателство, макар че ме поканиха неколкократно - двама от редакторите, да я дам там.)
Когато убиват дърво
винаги има зрители.
Ще трябват за свидетели.
цитирайвинаги има зрители.
Ще трябват за свидетели.
sestra написа:
Когато убиват дърво
винаги има зрители.
Ще трябват за свидетели.
винаги има зрители.
Ще трябват за свидетели.
Да, ще свидетелстват. Един прекрасен ден. Благодаря ти, Стани, поздрав с нещо още по-старо от предишното, което пък видя бял свят чак във втората ми книга, "Думи, тъга и обич", (1998г), на която бе редактор Христо Фотев:
ДА ПОЧУКАМЕ НА ДЪРВО
Каква милост
искаме от дървото,
когато го търсим
с разтреперани пръсти,
и почукваме плахо,
сякаш се кръстим
на дъното на доброто?
И не се ли страхуваме
от опасната сила
на мъртвата плът,
изличила
годишния кръг
на короната?
Само в сянка от спомен
за маса
и пътна врата
пак ръцете ни,
странните прилепи
съскат...
И гонят се.
Да почукаме на дърво!
И ще чуем
онзи кучи лай
на съдба
недогонена.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43591
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА