МУМИЯТА НА ДУШАТА

Бяло вино
белоцветни вишни
бяла длан
бяла свещ
бяла хартия
която те увива
от главата
до петите
има мъже,
които не разбират
какво пише
на мумията 
на душата
какво значи
въздишката 
на душата
когато спи
и сънува
бяла хартия
без знаци -
неначената.

14. 04. 2016.

Белотата е символ на невинност и святост - чудесни добродетели, но досадни състояния на отсъствие от живия, цветен, пулсиращ живот...
!Поздрави, Наде!

Привет, Вени! Даа, именно - минали и досадни състояния. Надявам се! Поздрав с нещо още по-отдавнашно - (има и по-стари неща от Горен Египет) - нали спомена белотата, та си спомних :)


ТРАКИЙСКО

Безумието си
да погреба
не мога.
Тракийски луда,
в плач се веселя.
Пред теб да коленича -
много
е малко.
Затова мълча...
И безутешница
обричам,
и те преследвам
и в съня -
в тракийски пищна
колесница.
Виновно бяла.
И сама.

1981

_______

от "Думи, тъга и обич" - редактор Христо Фотев, издателство Анго Боянов, 1998г.

бяла тъга извира навсякъде, където клокочи тревогата им гневна.

Стани! :) В невидимата зона съм, може ли...? Мисля.
Иначе това е поезия! Не мога да ти отговоря по друг начин, освен... Дай ми време! Все пак, "в този живот" съм... само жена! :) А всички знаем, че той, този свят, се ръководи от мъже, това е светата истина. Прегръдки!

Бялото е и светло, и тъжно... но винаги е красиво и истинско.
Дори и когато е "виновно" бяло, или въздишка на душата.
Повторението подсилва символиката... харесах много.
Прегръдки !

Чета поезия просто :)

:) останалото е... мълчание!

Те какво ли разбират мъжете от жената?

Таничка, благодаря ти! Понякога чувам нещо или неща, които не съм готова или чисто и просто не заслужавам да чуя. Защо идват при мен? Може би, защото имам да уча, повече, отколкото си въобразявам, че знам. Да, мумията на душата е специална. Благодаря ти! Ти винаги си ме разбирала. Прегръщам те!

:) Не знам, наистина, не разбирам и нямам отговор! Нямам. Боже! Откакто открих този блог имам толкова отговори на толкова въпроси. Сега дори нямам въпрос. Това, което мога да се осмеля да кажа, Краси, е че струва ми се, мъжете и жените са съвършени, когато са влюбени. Любовта няма нужда от разбиране, нито от различия.

пергаментно, Наде. А Тракийско - то ти направо ме разпадна! Прочетена и разбрана се почувствах. Благодаря!

Благодаря ти, Кате! Прегърни морето от мен! Толкова ми липсва, но това лято ще го видя! :)

Мумифицират тялото, доколкото то е тленно. Да мумифицираш душата обаче, която е нетленна, вечна, е лишено от смисъл. Контекстът на текста/ извинение за тавтологията!/ всъщност разкрива, че не самата душа е мумифициарана, а нейната белота, непорочността й, невинността й. Доколкото последната е нещо нетрайно, то желанието да бъде мумифицирана, съхранена е напълно разбираемо. Тук се сещам и за Киркегор, който споделя, че невинността е покой, хармония, но все пак и в нея дреме страхът - страхът, че в определен момент, тя би могла да бъде опорочена. Дотук с екзистенциалната аналитика. Без съмнение, невинността е прелест, чиято цена обаче често се оказва непосилна за притежателите й.
Поздрави и Усмихнат ден!

И на бялото можеш да пишеш много красиви неща, които са странно неразбираеми за мъжете! Поздравления за написаното, Наде! :)

Благодаря ти, Джошкун! Не познавам Киркегор, но страхът от тленността наистина не би могъл да бъде безстрастен, а невинността е вселенски хармонична, неприкосновена, сама по себе си милосърдна и самозараждаща, даряваща любов - невинността е неизчерпаем, но и животворящ източник. Със сигурност, тя е нашето отдалечаване от Бог, от съзнателния избор за богоравност, но тя е и самата любов, безкрайният космичен океан на любовта, която движи световете. Може би самотността й е присъща, доколкото я предпазва от посегателствата на това, което не съществува - времепространството, временността. Довечера ще помисля отново, благодаря ти за провидността, за винаги зрящото ти сърце и искам да ти подаря в знак на благодарност една дума, която чух наскоро от моята скъпа приятелка Петя Кисьова - "доброзорно". Мисля, че душата, доколкото може да я отделим от измеренията на останалите ни присъствия (знаеш, че за "човек" има около 17 800 думи в английския)* е именно доброзорността.:) Вдъхновена седмица, Джошкун! Радвам се, че поспря, благодаря ти!

-------
* като казвам, че в английския има 17 800 думи, които описват "човека", като личност, като био-психо-социално същество, имам предвид анализа на американския учен Гордън Олпорт, който изследва около 100 000 думи в английския език и стига до заключението, че 18 700 от тях описват "човека".

ps Разбира се, човекът не е само триединството от себесъзнанието, самосъзнанието, т.е. био-психо-социалното - "аз - а" и "суперегото - свръх-аза" (по Фройд).., цяло съзвездие от учени след него, а и философи още от времето на Аристотел... - (може би помниш моето стихотворение тук за "геополитикон), до по-късните... Айзенк, Пиаже..., го допълват безкрайно, давайки над 10 водещи модела и се стремят да "хванат" това "ТО", което не може да се самообясни. :) Все още. Пол Фрес твърди, че психиката, това е познаващият и действащият (чувстващият) човек... По моя скромен начин, несъмнено, се стремя към това.

Поздрав, Джошкун! :)


ЕДИНСТВЕНО СЪРЦЕТО

Минавам през кристалите -
Порталът завърта ме,
откъсва ми крилото
и гола, безпощадно бяла
летя през минали епохи .
Изгаря ме до синьо неутрала
на пръстена, окото и перото,
и неродена, още неживяла
за теб обръщам минали епохи...
Да, Аз бях Нил и Нун и ветровете!
Света владях и времето пребродих -
оставих си душата и крилете,
за да спася единствено сърцето,
затворило сълзата в капка огън.

30. X. 2010.


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/10/30/edinstveno-syrceto.627180

Благодаря ти Светле! :) И това искам да кажа... Макар че има и мъже, които със сигурност могат да четат. Надявам се! :) По-скоро, вярвам, защото вярата ми в тържеството на светлостта е наистина нещо, което не зависи от мен. Нека те поздравя с едно странно стихотворение от новата ми книга "Мълчания от Надежда". То е от началото на идването ми тук, в нашия магичен портал - Блог. бг:

КОТКАТА

Запалвам мрака
и извайвам огън.
В кръга на времето
окото пазя
на Любовта,
за да проходи
Светът
и изличи
омразата.
В небе от камък
ноктите си
точа,
сина си пазя
в седем думи,
за да е силен,
да надскочи
света
на моето бездумие.
Изтръгнах си
сама сърцето...
Жреците
няма да го видят -
Безплътно е,
лети и свети,
за да го скрият
в пирамида!
Смолите техни
ще разплача,
децата си
пових с небето
и вдън земя
изпратих здрача.
Изгрява
моята комета!


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2010/11/03/kotkata.629093

ме върна в далечната 84-та, когато ни сменяха имената. Та тогава се шегувахме, че преименуването не е доброволно, а ,,доброзорно''. Птедполагам в случая твоята приятелка е имала предвид ,,добрия, благия взор'', позитивния поглед върху нещата.
Разбира се, че помня твоя ,,Геополитикон'': всъщност той ме подтикна да анализирам по-задълбочено политиката като територия на несвободата. Без съмнение невинността комуникира блестящо тъкмо с уединението, самотата - няма как полисът, общността да не бъде в една или друга степен опорочена, доколкото е екстатична, а невинността, както знаем обича покоя, тя е самият покой.
Адмирации за чувство-познанието на Фрес! Няма как да ,,влезеш в темата'', без да (съ)преживееш тази тема. В този ред на мисли, трогателното ти стихо за сърцето великолепно разкрива трансценденталното/ извън време-пространството/ естество на чувство-познанието, на повика на сърцето!
Приятна вечер, Надя!

Благодаря ти, Джошкун, беше хубава вечер, освен, че валя бурно в София, дъждът беше самият покой, неописуемо и чух и записах нещо, което ще споделя първо тук, разбира се. Вече 7 години всичко написано споделям първо тук, защото тук сте приятелите ми. :) Сега се върнах към моя "Политикон" и сякаш четях нещо от чужд човек. Тази дистанция е нещо ново, случвала ми се е и друг път, разбира се, но сега е някак... доброзорна. Ето го:

ПОЛИТИКОН

Куклите имат
кукловоди,
хората имат бог.

Не принадлежи
на света,
нито той й принадлежи.

Съдбата се ръководи
от други съдби -
равни на нея.

Изгревът е бисер
в сърцето
на Бог.


9. 01. 2016

http://malchaniaotnadejda7/poezia/2016/01/10/politikon.1421384

Колкото до смяната на имената, помня Христо Фотев - редакторът на втората ми поетична книга, мой приятел! Запознахме се през 1988 г. и ми разказа за негов съсед в Равадиново - сменили му името на него и на дъщеря му и Христо не можел да го гледа в очите. "Срам ме беше да го погледна, чувствах вина!" Та те, политиците тогава, се опитаха да ни разделят, да ни разделят насилствено и какво постигнаха - не успяха, разбира се! Но съсипаха България. Е, и това няма да успеят, защото все пак, ние все още сме тук и освен "геополитикони", сме пратеници и на сърцата си! Преди да бъдем нещо друго. До скоро и вдъхновен ден, Джошкун, благодаря ти, че поспря при мен!