Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
12.05.2016 23:22 - КУЛАТА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 3809 Коментари: 19 Гласове:
32

Последна промяна: 21.05.2016 23:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КУЛАТА

Думата отключва
други думи
и по стълбата им
стигам до небето
чувам дъждове да пеят
в седем цвята горе
и завива ми се свят
не мога да се върна
на земята -
няма стълби за надолу - 
само стълбица от ноти
в петолинието на живота
ме сродява с планината
чула първият ми вик
и викам:
"Моля те, ела при мене!
вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име 
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш.

11. 05. 2016

image

image






Гласувай:
32



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Стълбата на думите може да те заведе ...
12.05.2016 23:34
Стълбата на думите може да те заведе във вълшебни места.
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. kvg55 - Стълбата на думите може да те заведе ...
12.05.2016 23:38
kvg55 написа:
Стълбата на думите може да те заведе във вълшебни места.

Да! :) При верен приятел... Хубава вечер, Краси!
цитирай
3. stela50 - Висока е Кулата на полетите и метанията,
13.05.2016 00:07
на разума и мъдростта... висока и несигурна е стълбата,
а думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 3. stela50 - Висока е Кулата на полетите и мечтанията,
13.05.2016 00:31
stela50 написа:
на разума и мъдростта... висока и несигурна е стълбата,
а думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !


Благодаря ти, Таничка, много се радвам, че ти харесва :) Приятел ми каза: "Хубави стихове имаш, но тъжни, друго ще е, ако поезията ти радва." Реших, да опитам, нали съм Надежда, стига съм ронила сълзи над отдавна разпиляното от мъглите мляко! Тук вали - дъждът стига... Прегръдки и прегърни Пловдив от мен, имам чувството, че от век не съм била там. Сигурно е прекрасно!
цитирай
5. donchevav - Красива алегория - и многозначна - ...
13.05.2016 15:09
Красива алегория - и многозначна - излъчваща призивна, подемна, отправна сила - и към земната, и към небесната любов едновременно.
Думите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!
цитирай
6. sestra - Хубаво е.
13.05.2016 21:03
Тишината е проговорила :)
цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - 5. donchevav - Красива алегория - и многозначна - ...
13.05.2016 21:13
donchevav написа:
Красива алегория - и многозначна - излъчваща призивна, подемна, отправна сила - и към земната, и към небесната любов едновременно.
Думите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!

Вени!:) Благодаря ти, светът е невъзможен без приятелите! Колко мъдро и истинско е казаното от теб. Вие, приятелите ми, сте пазителите на всички надежди. Само заедно бихме могли да успеем и само, ако продължаваме да се обичаме. И ти бъди жива и здрава, мила Вени и дано никога не се разделяме! Само така можем да опазим света неделим в светостта на неговия свето-вървеж.
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 6. sestra - Хубаво е.
13.05.2016 21:39
sestra написа:
Тишината е проговорила :)

:) Благодаря ти, Стани! С група приятели от "Термално - Нормално" се опитваме да върнем към живот една прекъсната поне шестхилядолетна традиция, чиито корени са в минералните извори на България, по-точно в термалните бани на София. Никога не съм предполагала, че България, че градът, в който живея има такива невероятни бани с топла изворна вода, които са оставени да се рушат, а би трябвало да са достъпни за всеки. Коя държава пилее подобно богатство! Та водата е безценна, а тук става дума за минерални бани с невероятна архитектура. Това ни събра наскоро в НДК и имах възможността да чуя от 12 различни екрана шума на вода - речна, изворна, дъждовна, в подмолите на пещера, високо в планината, водопадна... :) Този глас на Водата, с нищо несравнимия му тембър! Няма по-голяма тишина.

https://www/termalnonormalno/
цитирай
9. lion1234 - Сент Бьоф си има
14.05.2016 00:12
кула от слонова кост - едно метафорично убежище, в което се евакуира всеки, отегчен от олелията на Всекидневието. Фаулс пък си има ,,абаносова кула'', явяваща се забранена зона за абстрактното изкуство - за всякакви там кубизми, дадаизми, ташизми и пр. Твоята ,,просто кула'' е всъщност кула на Словото, на Духа/ неслучайно седмИцата, ,,числото на духа'', присъства осезателно. И доколкото Словото е Бог, то Неговото естествено убежище е ...сърцето.
Впечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. lion1234 - Сент Бьоф си има
14.05.2016 11:19
lion1234 написа:
кула от слонова кост - едно метафорично убежище, в което се евакуира всеки, отегчен от олелията на Всекидневието. Фаулс пък си има ,,абаносова кула'', явяваща се забранена зона за абстрактното изкуство - за всякакви там кубизми, дадаизми, ташизми и пр. Твоята ,,просто кула'' е всъщност кула на Словото, на Духа/ неслучайно седмИцата, ,,числото на духа'', присъства осезателно. И доколкото Словото е Бог, то Неговото естествено убежище е ...сърцето.
Впечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!

Какво да кажа, приятелю Джошкун, няма какво да добавя, освен да ти благодаря. Ще ти споделя нещо - аз много малко чета и малко знам. Нещата някак "идват при мен" :) От теб научавам, че 7седмицата е число на духа - благодаря ти! Моето име е от седем букви, родена съм в неделя - седмият ден от седмицата. И когато точно преди седем години, открих блог тук и започнах да строя тази моя кула - "просто кула" - благодаря ти, че я нарече така!, защото тя буквално е, (по-късно, наскоро, научих че Фридрих Хьолдерлин също се оттегля в една такава кула - любим мой поет). Та, когато откривах блога си тук, системата на този портал отказа името ми. Как ли не го писах - на латиница - не и не! И макар да съм дълготърпелива, на третия час написах като име на този блог "мълчания от надежда" - тогава хич не бях "на ти" с третата литература, виртуалната. Не го прие, каза - "дай ми цифри!" "Цифри, значи - ето ти - и добавих 7" :) Стана "malchaniaotnadejda7". После не можах да сменя това име. Така си и остана, до степен, че Катя Йосифова, която първа се захвана с новата ми книга и буквално ме задължи да я издам (след 17 години непубликуване - толкова ме делят от втората ми стихосбирка "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев...) го хареса и избра за име на новата ми книга "Мълчания от Надежда", която наскоро излезе в издателство СИЕЛА - премиерата ми беше на 19. април в Литературен клуб "Перото". Не сварих да го обявя тук. :) Но за това - отделен постинг. Та нека те поздравя с това мое любимо стихотворение от Хьолдерлин, който за разлика от мен е живял не 7 години в уединение, а няколко десетилетия. В истинска кула:

ЧОВЕШКО ОДОБРЕНИЕ

Сърцето ми не е ли с по-красив живот изпълнено,
откакто любя? Повече защо ме уважавахте,
когато се гордеех,
по-празен и по-приказлив?

Допада на тълпата туй, що на пазара се цени,
и робът жалък е почитал винаги насилника;
в божественото вярва
тоз, който е божествен сам.

ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН

и още нещо пак от него :

НЯКОГА И СЕГА

В младежките си дни бях сутрин радостен,
а вечер плачех; днес, когато съм по-стар,
започвам аз деня си съм съмнение,
но краят му за мен е свят и весел.

(превод Атанас Далчев и Чило Шишманов)

Сърдечни поздрави и вдъхновен ден, Джошкун!
цитирай
11. malchaniaotnadejda7 - ps Джошкун,
14.05.2016 15:28
като казвам, че чета много малко, искам да кажа, че това "малко", като че ли на този етап от живота ми за мен е достатъчно. Не съм забравила, че и друг път съм цитирала тук, преведеното от Атанас Далчев "Човешко одобрение" от Хьолдерлин. Няма друго такова! И така близко до мен. Иска ми се да те поздравя и с един друг кратък текст от поемата на Ницще, от неговата "Книга за всички и никого" - "Тъй рече Заратустра". Не за да бъда по-ясна, а защото той е успял да бъде ясен и няма какво да добавя към кристаличността на тази негова яснота - едно от най-трудно достижимите качества в живота и в изкуството, което ценя и към което се стремя, откакто чувам това, което чувам:

"... От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.
Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене.
Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци — и самият дух ще почне да вонее.
Това, че всекиму е позволено да се учи на четмо, разваля с време не само писането, а и мисленето.
Някога духът беше бог, после стана човек, а сега става направо сган.
Който пише с кръв и притчи, той иска не да го четат, а да го научат наизуст..."

из "Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого" от Friedrich Nietzsche
цитирай
12. lion1234 - Честито за новата ти книга!
14.05.2016 18:14
Благодаря ти за поднесените бисери на светила като Хьолдерлин и Ницше! Няма как да не спомена и възхищението си от проницателния поет и блестящ преводач Атанас Далчев. Неговият ,,Прозорец'' бе всъщност за мен ,,прозорец'' към истинската, изстрадана, българска поезия. Редом с тъгата, у него съжителства и невероятното му изтънчено чувство за хумор: ако нашите автори пишеха по-малко, споделя той, можеше нещо от творбите им да остане за идните поколения, цитирам по памет. Колкото за многото и малкото четене, считам, че не количеството е важно, а по-скоро какво и най-вече как четеш. Не се смятам за някакъв голям четец - концентриран съм към четива с фундаментален характер. Освен това, колкото и много да четеш, външният опит не може да се сравни с вътрешния. Лично преживяното, лично изстраданото е най-ценният опит. Веднага се сещам за Достоевски: в сравнение с един Толстой, напр., той е направо ,,невежа'', по отношение на четенето, но пък велик го прави тъкмо неизчерпаемият му, изпълнен с трагични обрати, вътрешен опит. С оглед на вътрешния опит, за мен по-ценни са били не книгите, носещи ми новото, колкото онези, в които припознавам нещо свое, онези, които сякаш са били написани ,,за мен''.
Приятна вечер, Надя!
цитирай
13. kometapg - Силата на думите е вълшебна. Те м...
14.05.2016 20:43
Силата на думите е вълшебна. Те могат да те качат в небесата, както и да те сринат в бездната! Много е красив и верен стиха ти, Наде! :)
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 12. lion1234 - Честито за новата ти книга!
14.05.2016 22:40
lion1234 написа:
Благодаря ти за поднесените бисери на светила като Хьолдерлин и Ницше! Няма как да не спомена и възхищението си от проницателния поет и блестящ преводач Атанас Далчев. Неговият ,,Прозорец'' бе всъщност за мен ,,прозорец'' към истинската, изстрадана, българска поезия. Редом с тъгата, у него съжителства и невероятното му изтънчено чувство за хумор: ако нашите автори пишеха по-малко, споделя той, можеше нещо от творбите им да остане за идните поколения, цитирам по памет. Колкото за многото и малкото четене, считам, че не количеството е важно, а по-скоро какво и най-вече как четеш. Не се смятам за някакъв голям четец - концентриран съм към четива с фундаментален характер. Освен това, колкото и много да четеш, външният опит не може да се сравни с вътрешния. Лично преживяното, лично изстраданото е най-ценният опит. Веднага се сещам за Достоевски: в сравнение с един Толстой, напр., той е направо ,,невежа'', по отношение на четенето, но пък велик го прави тъкмо неизчерпаемият му, изпълнен с трагични обрати, вътрешен опит. С оглед на вътрешния опит, за мен по-ценни са били не книгите, носещи ми новото, колкото онези, в които припознавам нещо свое, онези, които сякаш са били написани ,,за мен''.
Приятна вечер, Надя!

Благодаря ти, Джошкун! Далчев, редом с Дебелянов, Яворов... е от любимите ми поети, от които се учех като дете, неусетно четейки, научавах "наизуст" Далчев - с нищо несравнимо усещане! Сега си спомням "Любов":

ЛЮБОВ

Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927 г.

Да, външният опит не може да се сравни с вътрешния, колко хубаво си го казал! Така е. Когато бях на 18 написах "Присъствие":

"Ако падна -
ще бъда поет:
За да страдаш,
е нужно изкуство.

(в първата ми книга "Вричане" е, която се подмята 8 г. в издателство "Народна Младеж"). Ето го цялото:

ПРИСЪСТВИЕ

Всеки миг
ще отнема
от теб
най-доброто
и страшно
присъствие...
Мой читателю,
мой Двайсти век.
Позволи ми
да мина на пръсти
по въжето
от кървава мед...
По писеца
на твоите устни!
Ако падна -
ще бъда поет:
За да страдаш,
е нужно изкуство.

Тогава, помня, отидох за първи път в "Студентска трибуна" с него и с още няколко други стихотворения - Божидар Кунчев беше редактор там, наскоро се зарадвах, че го видях на честването на Николай Кънчев, дълбоко уважаван от мен поет... Та тогава Божидар подписа за печат едно друго стихотворение - "Вода", а за "Присъствие" ми каза: "Детенце, ти да не си Ботев? Откъде го преписа това, че "за да страдаш е нужно изкуство"!? Какво страдание може да си видяла ти!" После ме посъветва да прочета Елиът - полезен съвет... Бих му отговорила като теб, но бях безкрайно млада и се зарадвах, че мое стихотворение ще види бял свят в "Студентска трибуна", после имаше песен по него, пееха я по радиото, не помня дори името на групата. :) Само се осмелих да кажа на Божидар, че не съм го преписала. Той беше много страшен критик. Далчев е титан, нямах честта да го познавам лично, животът не ме срещна с него, но го обичах и още го обичам. Тази негова мисъл, че "човек не твори, а дотворява..." Хубава вечер, Джошкун, благодаря ти за споделеността!

ps Ето го и "Вода" - толкова много го хареса Божидар Кунчев тогава, че написа едно голямо "Да!" и се подписа под него :) Още го пазя, а "Вода" е от времето на "Родна реч":

ВОДА

За всичко страдах,
всичко разгадах
и възръстта си
някъде загубих.
Забравих нещо.
Нещо не видях,
а любовта
отне ми друго...
Сега не знам.
Превръщам се сега
във земен прах
и вятърът ме носи...
Сега съм по-дълбока
от вода,
в която къпят се
въпроси...
цитирай
15. malchaniaotnadejda7 - 13. kometapg - Силата на думите е вълшебна. Те м...
15.05.2016 01:28
kometapg написа:
Силата на думите е вълшебна. Те могат да те качат в небесата, както и да те сринат в бездната! Много е красив и верен стиха ти, Наде! :)

Здравей, мила Светле, благодаря ти! Понякога на човек му стига да види една звезда или да си я представи. Прегръдки, лека вечер и хубава неделя!
цитирай
16. lion1234 - Цитираният куплет
15.05.2016 19:26
от твоето ,,Присъствие'', както и цялото стихо, си е наистина добро попадение за една студентка. Бих казал, че подобно на ,,невеществената нива'', има програмен характер, нещо като твое поетическо верую.
Колкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - 16. lion1234 - Цитираният куплет
15.05.2016 21:33
lion1234 написа:
от твоето ,,Присъствие'', както и цялото стихо, си е наистина добро попадение за една студентка. Бих казал, че подобно на ,,невеществената нива'', има програмен характер, нещо като твое поетическо верую.
Колкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!

Благодаря ти, Джошкун, хубава вечер и на теб, сърдечни поздрави и ми се прииска да надзърна пак в тази моя нива и може би да я сънувам. Вчера моя близка приятелка ме попита: "Не се ли плашиш от самотата?" И сега си спомних това, също старо, но вече не студентско стихотворение от "Думи, тъга и обич" (1998 г, редактор Христо Фотев, художник Георги Трифонов; издателско ателие Аб")

ЛЕКА НОЩ

"Ти кой си, никой ли..." Емили Дикинсън

Дъждът се сипе чист
в земята
и лека е нощта, която
бди...
В съня за теб
нощта е светлина.
Докосна клепките ми
ти
и другите изгарят
да ме видят...
Не чуват ли,
как самотата плаши
светците и убийците
еднакво?
Далеч от теб
светът е само миг -
Проклятие,
което
се повтаря.

1989 г, София

Сега пък си спомних Пърси Шели и неговото "Лека нощ"... :) Но да се върна на "Невеществена нива", което присъства и в новата ми книга.


НЕВЕЩЕСТВЕНА НИВА

Думата
се оглежда
в смисъла си,
а сянката й
е нещо друго -
сянката й е слово
нетленно и живо -
от живота покълнал
живот -
твоята нива,
в която пося
невещественост
някога като сега
триизмерно се врече
да видиш
гора от зелени стъбла
цветовете им
техния плод
И в себе си
да се завърнеш -
тази безкрайна
родина.


http://malchaniaotnadejda7/poezia/2015/02/05/neveshtestvena-niva.1335763
цитирай
18. tryn - Насладих се!
21.05.2016 08:30
Съдържателен стих и богати коментари!
Поздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!
цитирай
19. malchaniaotnadejda7 - 18. tryn - Насладих се!
21.05.2016 22:39
tryn написа:
Съдържателен стих и богати коментари!
Поздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!

Здравей, Ели, аз ти благодаря, извини ме, че чак сега влизам, много ме зарадва, че поспря при мен! Да, благодарение на приятелите, коментарите в този блог са съдържателни и лично за мен - неизчерпаем източник на вдъхновение. Това сте вие, приятелите и вашите споделяния - как да забрави човек твоята светла пътека! Позволи ми да цитирам това твое чудесно стихотворение - "Довери ми се":

ДОВЕРИ МИ СЕ - от Елица Ангелова - tryn

"Не минавай по мене...аз съм тъжна пътека"

Аз съм тъжна пътека – сред вековна гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло.

Довери ми се, пътниче, тръгвай по мен.
Аз ще дишам под твоите крачки.
А когато ни стигне най-светлият ден,
ще ме видиш от обич как плача.


цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267897
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566