Постинг
12.05.2016 23:22 -
КУЛАТА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3809 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2016 23:53
Прочетен: 3809 Коментари: 19 Гласове:
32
Последна промяна: 21.05.2016 23:53
КУЛАТА
Думата отключва
други думи
и по стълбата им
стигам до небето
чувам дъждове да пеят
в седем цвята горе
и завива ми се свят
не мога да се върна
на земята -
няма стълби за надолу -
само стълбица от ноти
в петолинието на живота
ме сродява с планината
чула първият ми вик
и викам:
"Моля те, ела при мене!
вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш.
Тагове:
Стълбата на думите може да те заведе във вълшебни места.
цитирайkvg55 написа:
Стълбата на думите може да те заведе във вълшебни места.
Да! :) При верен приятел... Хубава вечер, Краси!
на разума и мъдростта... висока и несигурна е стълбата,
а думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !
цитирайа думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !
stela50 написа:
на разума и мъдростта... висока и несигурна е стълбата,
а думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !
а думите... за тях няма прегради и разстояния...
те стигат до всичко и до всеки... носят послания,
изпълняват желания, случват чудеса.
Страхотно е, Наденце !
.................
...вместо плитка
ти изпращам думи
буквите от мойто име
седем са -
по тях качи се
и в сърцето ми
оставаш....
................
Прегръдки !
Благодаря ти, Таничка, много се радвам, че ти харесва :) Приятел ми каза: "Хубави стихове имаш, но тъжни, друго ще е, ако поезията ти радва." Реших, да опитам, нали съм Надежда, стига съм ронила сълзи над отдавна разпиляното от мъглите мляко! Тук вали - дъждът стига... Прегръдки и прегърни Пловдив от мен, имам чувството, че от век не съм била там. Сигурно е прекрасно!
Красива алегория - и многозначна - излъчваща призивна, подемна, отправна сила - и към земната, и към небесната любов едновременно.
Думите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!
цитирайДумите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!
Тишината е проговорила :)
цитирайdonchevav написа:
Красива алегория - и многозначна - излъчваща призивна, подемна, отправна сила - и към земната, и към небесната любов едновременно.
Думите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!
Думите са нашият път към спасението, стълби към високото пространство, ключ към тайните на небитието – нека търсят поетически небеса! Нека силните, истинските слова в поезията бъдат и мост, и ключ, и път, и криле - нека бъдат и кула /някога някой качваше словото високо над хората и го заключваше в кула от слонова кост:)))/
Страшна е силата на писаното слово - нека зове любовта и я издига до себе си! Нека - но моля се - да не разсича света на земя и небе, на високо и ниско, на нас и на вас. Защото кулите, макар и високи, си остават човешко творение - тъжно, несигурно и самотно място – не твърде долюбвано от боговете!:)))
Ти си наша любимка, Наде – на приятелите, които те четем, но сигурно и на ония отгоре със снежнобелите крила, щом така щедро ти пращат светли образи и вдъхновение! Жива и здрава бъди – и успех!
Вени!:) Благодаря ти, светът е невъзможен без приятелите! Колко мъдро и истинско е казаното от теб. Вие, приятелите ми, сте пазителите на всички надежди. Само заедно бихме могли да успеем и само, ако продължаваме да се обичаме. И ти бъди жива и здрава, мила Вени и дано никога не се разделяме! Само така можем да опазим света неделим в светостта на неговия свето-вървеж.
sestra написа:
Тишината е проговорила :)
:) Благодаря ти, Стани! С група приятели от "Термално - Нормално" се опитваме да върнем към живот една прекъсната поне шестхилядолетна традиция, чиито корени са в минералните извори на България, по-точно в термалните бани на София. Никога не съм предполагала, че България, че градът, в който живея има такива невероятни бани с топла изворна вода, които са оставени да се рушат, а би трябвало да са достъпни за всеки. Коя държава пилее подобно богатство! Та водата е безценна, а тук става дума за минерални бани с невероятна архитектура. Това ни събра наскоро в НДК и имах възможността да чуя от 12 различни екрана шума на вода - речна, изворна, дъждовна, в подмолите на пещера, високо в планината, водопадна... :) Този глас на Водата, с нищо несравнимия му тембър! Няма по-голяма тишина.
https://www/termalnonormalno/
кула от слонова кост - едно метафорично убежище, в което се евакуира всеки, отегчен от олелията на Всекидневието. Фаулс пък си има ,,абаносова кула'', явяваща се забранена зона за абстрактното изкуство - за всякакви там кубизми, дадаизми, ташизми и пр. Твоята ,,просто кула'' е всъщност кула на Словото, на Духа/ неслучайно седмИцата, ,,числото на духа'', присъства осезателно. И доколкото Словото е Бог, то Неговото естествено убежище е ...сърцето.
Впечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!
цитирайВпечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!
lion1234 написа:
кула от слонова кост - едно метафорично убежище, в което се евакуира всеки, отегчен от олелията на Всекидневието. Фаулс пък си има ,,абаносова кула'', явяваща се забранена зона за абстрактното изкуство - за всякакви там кубизми, дадаизми, ташизми и пр. Твоята ,,просто кула'' е всъщност кула на Словото, на Духа/ неслучайно седмИцата, ,,числото на духа'', присъства осезателно. И доколкото Словото е Бог, то Неговото естествено убежище е ...сърцето.
Впечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!
Впечатление ми направи следното откровение: ,,...и завива ми се свят/не мога да се върна на земята -/няма стълби за надолу...'' То ме върна към група мои сънища, в които бидейки във висините, съм изстрпвал от същото усещане - че ,,няма как да сляза долу''. И действително от цялата тази ,,небесно-земна'' метаморфоза на човек му се завива свят, сякаш за да му подскаже, че всъщност отговорите на целият този заплетен, сложен ,,хоризонт на преживявания'' се крият не къде да е, а тъкмо в сърцето.
Приятна вечер, Надя!
Какво да кажа, приятелю Джошкун, няма какво да добавя, освен да ти благодаря. Ще ти споделя нещо - аз много малко чета и малко знам. Нещата някак "идват при мен" :) От теб научавам, че 7седмицата е число на духа - благодаря ти! Моето име е от седем букви, родена съм в неделя - седмият ден от седмицата. И когато точно преди седем години, открих блог тук и започнах да строя тази моя кула - "просто кула" - благодаря ти, че я нарече така!, защото тя буквално е, (по-късно, наскоро, научих че Фридрих Хьолдерлин също се оттегля в една такава кула - любим мой поет). Та, когато откривах блога си тук, системата на този портал отказа името ми. Как ли не го писах - на латиница - не и не! И макар да съм дълготърпелива, на третия час написах като име на този блог "мълчания от надежда" - тогава хич не бях "на ти" с третата литература, виртуалната. Не го прие, каза - "дай ми цифри!" "Цифри, значи - ето ти - и добавих 7" :) Стана "malchaniaotnadejda7". После не можах да сменя това име. Така си и остана, до степен, че Катя Йосифова, която първа се захвана с новата ми книга и буквално ме задължи да я издам (след 17 години непубликуване - толкова ме делят от втората ми стихосбирка "Думи, тъга и обич", на която бе редактор Христо Фотев...) го хареса и избра за име на новата ми книга "Мълчания от Надежда", която наскоро излезе в издателство СИЕЛА - премиерата ми беше на 19. април в Литературен клуб "Перото". Не сварих да го обявя тук. :) Но за това - отделен постинг. Та нека те поздравя с това мое любимо стихотворение от Хьолдерлин, който за разлика от мен е живял не 7 години в уединение, а няколко десетилетия. В истинска кула:
ЧОВЕШКО ОДОБРЕНИЕ
Сърцето ми не е ли с по-красив живот изпълнено,
откакто любя? Повече защо ме уважавахте,
когато се гордеех,
по-празен и по-приказлив?
Допада на тълпата туй, що на пазара се цени,
и робът жалък е почитал винаги насилника;
в божественото вярва
тоз, който е божествен сам.
ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН
и още нещо пак от него :
НЯКОГА И СЕГА
В младежките си дни бях сутрин радостен,
а вечер плачех; днес, когато съм по-стар,
започвам аз деня си съм съмнение,
но краят му за мен е свят и весел.
(превод Атанас Далчев и Чило Шишманов)
Сърдечни поздрави и вдъхновен ден, Джошкун!
като казвам, че чета много малко, искам да кажа, че това "малко", като че ли на този етап от живота ми за мен е достатъчно. Не съм забравила, че и друг път съм цитирала тук, преведеното от Атанас Далчев "Човешко одобрение" от Хьолдерлин. Няма друго такова! И така близко до мен. Иска ми се да те поздравя и с един друг кратък текст от поемата на Ницще, от неговата "Книга за всички и никого" - "Тъй рече Заратустра". Не за да бъда по-ясна, а защото той е успял да бъде ясен и няма какво да добавя към кристаличността на тази негова яснота - едно от най-трудно достижимите качества в живота и в изкуството, което ценя и към което се стремя, откакто чувам това, което чувам:
"... От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.
Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене.
Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци — и самият дух ще почне да вонее.
Това, че всекиму е позволено да се учи на четмо, разваля с време не само писането, а и мисленето.
Някога духът беше бог, после стана човек, а сега става направо сган.
Който пише с кръв и притчи, той иска не да го четат, а да го научат наизуст..."
из "Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого" от Friedrich Nietzsche
цитирай"... От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв: и ще проумееш, че кръвта е дух.
Не е така лесно да разбереш чуждата кръв: аз мразя хората, които си губят времето с четене.
Който познава четеца, той не прави вече нищо за четеца. Само още едно столетие четци — и самият дух ще почне да вонее.
Това, че всекиму е позволено да се учи на четмо, разваля с време не само писането, а и мисленето.
Някога духът беше бог, после стана човек, а сега става направо сган.
Който пише с кръв и притчи, той иска не да го четат, а да го научат наизуст..."
из "Тъй рече Заратустра. Книга за всички и никого" от Friedrich Nietzsche
Благодаря ти за поднесените бисери на светила като Хьолдерлин и Ницше! Няма как да не спомена и възхищението си от проницателния поет и блестящ преводач Атанас Далчев. Неговият ,,Прозорец'' бе всъщност за мен ,,прозорец'' към истинската, изстрадана, българска поезия. Редом с тъгата, у него съжителства и невероятното му изтънчено чувство за хумор: ако нашите автори пишеха по-малко, споделя той, можеше нещо от творбите им да остане за идните поколения, цитирам по памет. Колкото за многото и малкото четене, считам, че не количеството е важно, а по-скоро какво и най-вече как четеш. Не се смятам за някакъв голям четец - концентриран съм към четива с фундаментален характер. Освен това, колкото и много да четеш, външният опит не може да се сравни с вътрешния. Лично преживяното, лично изстраданото е най-ценният опит. Веднага се сещам за Достоевски: в сравнение с един Толстой, напр., той е направо ,,невежа'', по отношение на четенето, но пък велик го прави тъкмо неизчерпаемият му, изпълнен с трагични обрати, вътрешен опит. С оглед на вътрешния опит, за мен по-ценни са били не книгите, носещи ми новото, колкото онези, в които припознавам нещо свое, онези, които сякаш са били написани ,,за мен''.
Приятна вечер, Надя!
цитирайПриятна вечер, Надя!
Силата на думите е вълшебна. Те могат да те качат в небесата, както и да те сринат в бездната! Много е красив и верен стиха ти, Наде! :)
цитирайlion1234 написа:
Благодаря ти за поднесените бисери на светила като Хьолдерлин и Ницше! Няма как да не спомена и възхищението си от проницателния поет и блестящ преводач Атанас Далчев. Неговият ,,Прозорец'' бе всъщност за мен ,,прозорец'' към истинската, изстрадана, българска поезия. Редом с тъгата, у него съжителства и невероятното му изтънчено чувство за хумор: ако нашите автори пишеха по-малко, споделя той, можеше нещо от творбите им да остане за идните поколения, цитирам по памет. Колкото за многото и малкото четене, считам, че не количеството е важно, а по-скоро какво и най-вече как четеш. Не се смятам за някакъв голям четец - концентриран съм към четива с фундаментален характер. Освен това, колкото и много да четеш, външният опит не може да се сравни с вътрешния. Лично преживяното, лично изстраданото е най-ценният опит. Веднага се сещам за Достоевски: в сравнение с един Толстой, напр., той е направо ,,невежа'', по отношение на четенето, но пък велик го прави тъкмо неизчерпаемият му, изпълнен с трагични обрати, вътрешен опит. С оглед на вътрешния опит, за мен по-ценни са били не книгите, носещи ми новото, колкото онези, в които припознавам нещо свое, онези, които сякаш са били написани ,,за мен''.
Приятна вечер, Надя!
Приятна вечер, Надя!
Благодаря ти, Джошкун! Далчев, редом с Дебелянов, Яворов... е от любимите ми поети, от които се учех като дете, неусетно четейки, научавах "наизуст" Далчев - с нищо несравнимо усещане! Сега си спомням "Любов":
ЛЮБОВ
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
1927 г.
Да, външният опит не може да се сравни с вътрешния, колко хубаво си го казал! Така е. Когато бях на 18 написах "Присъствие":
"Ако падна -
ще бъда поет:
За да страдаш,
е нужно изкуство.
(в първата ми книга "Вричане" е, която се подмята 8 г. в издателство "Народна Младеж"). Ето го цялото:
ПРИСЪСТВИЕ
Всеки миг
ще отнема
от теб
най-доброто
и страшно
присъствие...
Мой читателю,
мой Двайсти век.
Позволи ми
да мина на пръсти
по въжето
от кървава мед...
По писеца
на твоите устни!
Ако падна -
ще бъда поет:
За да страдаш,
е нужно изкуство.
Тогава, помня, отидох за първи път в "Студентска трибуна" с него и с още няколко други стихотворения - Божидар Кунчев беше редактор там, наскоро се зарадвах, че го видях на честването на Николай Кънчев, дълбоко уважаван от мен поет... Та тогава Божидар подписа за печат едно друго стихотворение - "Вода", а за "Присъствие" ми каза: "Детенце, ти да не си Ботев? Откъде го преписа това, че "за да страдаш е нужно изкуство"!? Какво страдание може да си видяла ти!" После ме посъветва да прочета Елиът - полезен съвет... Бих му отговорила като теб, но бях безкрайно млада и се зарадвах, че мое стихотворение ще види бял свят в "Студентска трибуна", после имаше песен по него, пееха я по радиото, не помня дори името на групата. :) Само се осмелих да кажа на Божидар, че не съм го преписала. Той беше много страшен критик. Далчев е титан, нямах честта да го познавам лично, животът не ме срещна с него, но го обичах и още го обичам. Тази негова мисъл, че "човек не твори, а дотворява..." Хубава вечер, Джошкун, благодаря ти за споделеността!
ps Ето го и "Вода" - толкова много го хареса Божидар Кунчев тогава, че написа едно голямо "Да!" и се подписа под него :) Още го пазя, а "Вода" е от времето на "Родна реч":
ВОДА
За всичко страдах,
всичко разгадах
и възръстта си
някъде загубих.
Забравих нещо.
Нещо не видях,
а любовта
отне ми друго...
Сега не знам.
Превръщам се сега
във земен прах
и вятърът ме носи...
Сега съм по-дълбока
от вода,
в която къпят се
въпроси...
kometapg написа:
Силата на думите е вълшебна. Те могат да те качат в небесата, както и да те сринат в бездната! Много е красив и верен стиха ти, Наде! :)
Здравей, мила Светле, благодаря ти! Понякога на човек му стига да види една звезда или да си я представи. Прегръдки, лека вечер и хубава неделя!
от твоето ,,Присъствие'', както и цялото стихо, си е наистина добро попадение за една студентка. Бих казал, че подобно на ,,невеществената нива'', има програмен характер, нещо като твое поетическо верую.
Колкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!
цитирайКолкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!
lion1234 написа:
от твоето ,,Присъствие'', както и цялото стихо, си е наистина добро попадение за една студентка. Бих казал, че подобно на ,,невеществената нива'', има програмен характер, нещо като твое поетическо верую.
Колкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!
Колкото до стихото ,,Вода'', то ми напомня цитирания по-горе Заратустра, който споделя, че не го е страх от дълбочините, защото водата в тях е толкова прозрачна, че се виждало дъното - намек за дълбочината, чистотата и прозрачността на ума му.
Благодаря ти, че сподели проницателните си поетични откровения!
Приятна вечер, Надя!
Благодаря ти, Джошкун, хубава вечер и на теб, сърдечни поздрави и ми се прииска да надзърна пак в тази моя нива и може би да я сънувам. Вчера моя близка приятелка ме попита: "Не се ли плашиш от самотата?" И сега си спомних това, също старо, но вече не студентско стихотворение от "Думи, тъга и обич" (1998 г, редактор Христо Фотев, художник Георги Трифонов; издателско ателие Аб")
ЛЕКА НОЩ
"Ти кой си, никой ли..." Емили Дикинсън
Дъждът се сипе чист
в земята
и лека е нощта, която
бди...
В съня за теб
нощта е светлина.
Докосна клепките ми
ти
и другите изгарят
да ме видят...
Не чуват ли,
как самотата плаши
светците и убийците
еднакво?
Далеч от теб
светът е само миг -
Проклятие,
което
се повтаря.
1989 г, София
Сега пък си спомних Пърси Шели и неговото "Лека нощ"... :) Но да се върна на "Невеществена нива", което присъства и в новата ми книга.
НЕВЕЩЕСТВЕНА НИВА
Думата
се оглежда
в смисъла си,
а сянката й
е нещо друго -
сянката й е слово
нетленно и живо -
от живота покълнал
живот -
твоята нива,
в която пося
невещественост
някога като сега
триизмерно се врече
да видиш
гора от зелени стъбла
цветовете им
техния плод
И в себе си
да се завърнеш -
тази безкрайна
родина.
http://malchaniaotnadejda7/poezia/2015/02/05/neveshtestvena-niva.1335763
Съдържателен стих и богати коментари!
Поздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!
цитирайПоздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!
tryn написа:
Съдържателен стих и богати коментари!
Поздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!
Поздравления, Наде!
Благодаря на всички за споделените размисли и поетични творби!
Поздрави!
Здравей, Ели, аз ти благодаря, извини ме, че чак сега влизам, много ме зарадва, че поспря при мен! Да, благодарение на приятелите, коментарите в този блог са съдържателни и лично за мен - неизчерпаем източник на вдъхновение. Това сте вие, приятелите и вашите споделяния - как да забрави човек твоята светла пътека! Позволи ми да цитирам това твое чудесно стихотворение - "Довери ми се":
ДОВЕРИ МИ СЕ - от Елица Ангелова - tryn
"Не минавай по мене...аз съм тъжна пътека"
Аз съм тъжна пътека – сред вековна гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло.
Довери ми се, пътниче, тръгвай по мен.
Аз ще дишам под твоите крачки.
А когато ни стигне най-светлият ден,
ще ме видиш от обич как плача.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43566
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА