Постинг
21.01.2019 16:47 -
СРЕЩА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 5922 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2019 21:30
Прочетен: 5922 Коментари: 8 Гласове:
44
Последна промяна: 21.01.2019 21:30
Тагове:
Бай Добронамерен беше прав, аз грешах.
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Къси, кратки, ясни - понякога ужасни
THE BULGARIAN ORTHODOX EXARCHATE AND ABO...
Къси, кратки, ясни - понякога ужасни
Само малко трябва да поработиш с мен или Ж по по-естетическото оформление на постингите и всичко ще е още по-добротворно и красиво. :)
:)
цитирай:)
2.
malchaniaotnadejda7 -
1. cortana - Изсвирени на арфа думи, Наденка. :) Въздействащи и докосващи.
21.01.2019 20:42
21.01.2019 20:42
cortana написа:
Само малко трябва да поработиш с мен или Ж по по-естетическото оформление на постингите и всичко ще е още по-добротворно и красиво. :)
:)
:)
Стефии, благодаря ти! :) Здравей, много се радвам, че имам вест от теб - щастлива и честита 2019! И да поздравиш Велинград, със сигурност ще го видиш по-скоро от мен. Смътно го помня, беше толкова отдавна... О, да, ръкоделие e. :) Дайте напътствия, пуснете броеница от постинги, ще отнеме време, НО никой жест не е напразен, а и времето е добро за ново начало. Кой, ако не легендата Cortana! :) Има ги към всяка световна платформа, защо не и за съблогерите, тук. До скоро, Стеф!
ps "Изсвирени на арфа думи... Въздействащи и докосващи."
Боже, чак сега го видях, благодаря ти, мила Стефи, радвам се, че ти е харесало! Но истината за това стихотворение е, че то си има име и името му е не "Предопределено", а "СРЕЩА". :) Промених го, защото... , ами, щото.
Когато правех като малка някоя беля и мама, светла й памет ме питаше, "Защо го направи това, Наденце, защо?", отговарях след размисъл - "Щото." Бях доста злояда и веднъж натроших филийката хляб, която трябваше да изям за обяд, под масата. Мама беше щастлива и учудена, докато не видя трохите и ме попита, защо са там? Казах, че са "за гъбалите".:) "Но те са навън!?" заяви строго тя и посочи прозореца... "Трябва да отворим прозореца! Мамо, отвори го!"... Тогава се появи това "щото". :) Има много стихотворения със същото заглавие, но може би само някои от тях разказват за срещата на изгрева и залеза. :) Остава! И тъй като ти заговори за "по-естетическото", благодарение на теб, продължава да бъде с истинското си име. Така, както се появи тази ранна сутрин. Сега ще му го възвърна. Дори да загубя видимостта на постингите ми във фейсбук, Името ще продължава да звучи. :) Било като "изсвирени на арфа думи"... или - като боен рог. Имам едно такова стихотворение, но стига съм бърборила. Обичам Стефани - Cortana!
ps Ти май ме четеш, Стефи? Не спираш да ме изненадваш :) Оказа се, че имам две стихотворения за арфа и... боен рог. Поздрав и с двете!
ТИ
Кой път?
Този с розите
или този с бодлите -
фанфари, арфи, боен рог,
тимпани, тъпани, барабани
или тишина, мълчание?
Тежат ти думите -
някога дом,
днес приют
за бездомници.
Всяка буква
на своя си кръст -
не иска да знае
тези езици
иска
да ги забрави.
3. XII. 2014.
"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
_______
ЕДИНОСЪЩНО
По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.
Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.
Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.
Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.
От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.
6. 05. 2011
"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
Първо, поздравления за новия начин на оформяне на текста – не съм забелязала кога си го променила, виждам, че и доста постинги назад са редактирани – така е много по-добре!
„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.
PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))
Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...
Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))
цитирай„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.
PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))
Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...
Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))
4.
malchaniaotnadejda7 -
АХИЛ - http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/03/28/ahil.930021
21.01.2019 23:53
21.01.2019 23:53
donchevav написа:
Първо, поздравления за новия начин на оформяне на текста – не съм забелязала кога си го променила, виждам, че и доста постинги назад са редактирани – така е много по-добре!
„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.
PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))
Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...
Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))
„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.
PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))
Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...
Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))
Благодаря ти за прочита, мила Вени - сам по себе си провиден и съкровен, неповторимо твой! Понякога не знам, какво точно искам да кажа, в момента, когато записвам, но чувствам замисъла с много по-голяма сила от тази да присъствам иначе във всекидневното живеене по какъвто и да било друг начин, и това донякъде е обяснимо, ти със сигурност го знаеш, за да пишеш така. Времето, което се свива в словото дава кратка, мигновена, но и вечна възможност човек да надникне в други светове, но това се развива толкова бързо, с такава скорост, че паметта главоломно изпреварва словото, а не винаги можем да проговорим синхронно на всички езици. Толкова искам да видя щита на Ахил! Много бих искала, но със сигурност не съм единствената. :)
Вени, благодаря ти за напътствията преди време, ти безкрайно ми помогна да променя начина на публикуване тук, буквите бяха така дребни и нечетливи преди, но аз съм си "звезда на техническата мисъл", трудно уча, знаеш.:) Няма нищо по-хубаво от това човек да има приятелка като теб! Щастлива съм, благодаря ти! И поздрав с "Ахил", разбира се! :) Линкът е горе.
пс Вени, чернобялата снимка е от Лхаса. Не знаех, че е международен ден на прегръдката, виж на какъв хубав ден се срещаме отново тук и със сигурност ти си приятелката, която винаги ще се радвам да прегърна! :) Мисля, че е много по-ценно да видя теб, отколкото щита на Ахил! Със сигурност. :) До скоро, скъпа Вени!
АХИЛ
Избирам да живея.
Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел.
Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...
Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!
27. 03. 2012.
"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
Хареса ми, Наде!
Философско и космично.
Поздрави!
цитирайФилософско и космично.
Поздрави!
vesever написа:
Хареса ми, Наде!
Философско и космично.
Поздрави!
Философско и космично.
Поздрави!
Благодаря ти, Весе, много се радвам! А на мен толкова ми хареса името на твоето търновско село - Леденик и хубавите стари български традиции, които пазите и съблюдавате там. А и те вас пазят! :) Хубав край. Майката на моята майка, светла им памет, ми е споделяла, че Торомановия род - (това е моминското й име на бабка) - идва от Велико Търново още от основаването на Копривщица. Останали са само едни пафти от ковано сребро с двуглав орел, които пазя. В нашето семейство няма писмени източници от онова време, поне не са достигнали до мен. Но сънувах една тъмна порта, после я видях в Търново. Беше толкова жив сън! Мисля, че къщата е необитаема, много стара е, но нямах време да разбера повече тогава. Имаше хубави сакъзчета, които цъфтяха на чардака, над тази сънувана порта. Малко напомнят за снимката по-горе от Лхаса, само дето тибетският град на слънцето е по-висок град от Велико Търново и Копривщица... :) Към 3650 м. над морето. И там има река. Прегръдки Весе, честита, щастлива и спорна 2019! Светла, топла, пълна с любов! И много здраве на твоя край и на Леденик от Витоша и от София! Днес въздухът е чист като никога тук и имам видимост.
Създаваш чудесно усещане за вечност с това си творение.
Светли , вдъхновени дни!
цитирайСветли , вдъхновени дни!
batogo написа:
Създаваш чудесно усещане за вечност с това си творение.
Светли , вдъхновени дни!
Светли , вдъхновени дни!
Благодаря ти, Огняне, много се радвам, че ти харесва. :) Ценя мнението ти, знаеш. Поздрави, хубава неделя и хубава 2019, за много години! Здраве и вдъхновение, честита Нова година!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43591
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА