ПРИЛИВ

Жената, която живее
на улицата
и никога не проси
е може би Бог, слязъл,
за да ни каже нещо,
което няма как да разберем,
защото Бог е самотник.
Научих някои неща тук -
успях да се скрия в себе си
и никой да не ме познае,
мога да чета по небето,
знам, как да вдигна високо
яката на дрехата си
и да вървя срещу вятъра
и когато видя разбити
в краката ми
всичките си животи
да премина по тях боса
и да ги забравя
Както човек забравя
хоризонтът, който
не съществува.

8.01. 2022.
София


Копривщица привечер, снимка от сайт "България" 

Благодаря за цялата мъдрост и красота!

Честита Нова година, мила Валеска, толкова се радвам, че ме посрещаш, Благодаря ти!
Нека да бъде силна и сбъдната за теб, здраве и нежност в дома и в сърцето ти!
Сурова година, Весела година и Догодина със здраве! :)

Да си жива , здрава и щастлива !
За много години !

Благодаря ти, мила Тони, за много години! Честита, щедра, добротворна Нова година!

Да! Той се явява в различни образи.

Дори в нас понякога. Всъщност, Краси, човеците се отвърнахме от Бог, който животодари нашата богоравност и правото ни на свободен избор. А какво избрахме и избираме ние и защо изборите ни така често са преизпълнени с алчност, плахост, тъга и нищета. И все пак, понякога са во истина и заради тази истина, сражението си заслужава. Нека си пожелаем милост, непримиримост и милосърдие.
Да, Бог е в нас. Така, както го е казал Ботев и както само Ботев може да го каже.


МОЯТА МОЛИТВА

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Христо Ботьов

Да, Бог е в нас, от началото до края на земния ни път и после пак, и пак - защото всеки край повтаря началото в нов кръг по спиралата, а хоризонтът е само посока. Времето между "преди" и "сега", приравнено към нула, губи земния смисъл, изпразва го от съдържание. Остава важно само онова "след това", което трябва да ни изтрие, за да ни намери и върне в играта.
Прилив, изпълване, духовно прераждане - както и да го назовем, все ни води към богочовешкото в нас. Малцина - избраници, улавят вълната...
Прочетох - и усетих морския бриз. Май се връщаш от дълго пътуване?

За много години, мила Наде!
Здраве и нови, свежи приливи!
Прегръдка!

Милата ми Вени! Благодаря на Бог, че ни срещна! Да, вярвам в това завръщане така, както вярвам в "случайните" срещи. Приятел, поет, който е бил и моряк, някога ми каза, че колкото повече доближаваш хоризонта, толкова повече той се отдалечавал. Какво по-хубаво от това! Може би с хоризонта си приличаме. Сигурно и той е една забравена родина. Беше дълго отсъствие. Пътуване по въздух, знам ли, някъде другаде. В съзерцание. Хубаво е, да се осмелиш да се прибереш в себе си, Благодаря ти!

Пожелавам ти силна и смела Нова година, Здраве, тихо и лъчисто щастие, чийто светилник грее навеки! Прегръдка, мила Вени! И поздрав с "Тъга по щастие"

ТЪГА ПО ЩАСТИЕ

Големите крила на птиците
навярно ще ми донесат
тъга.

Преваля лятото,
а с него –
и животът ми.

Благодаря ти, Господи!
Прибрах се
в себе си.

Безсмъртието
е тъга
по щастие.

Бях „цезар”
в минали животи.
Днес съм граница.


"Мълчния от Надежда", @ Сиела Норма, 2016, редактор Мирослав Александров, дизайн Ивайло Златков.

Прекрасно новогодишно посещение и подарък си ни оставила!
Подарък за замисляне, за смирение, за учение, за ... продължаване на Пътя към хоризонта. Дали съществува? Може би? Или не?
Копривщица е единствена!

Прегръщам те!

Честита Нова година, мила Кате, за много години! Благодаря ти за топлинката, за отношението и куража, толкова се радвам, че отново съм тук. Приятелите са истинския ни хоризонт, който съществува навеки и е път към сърцата ни, по който вървим към по-добър свят. Прегръщам те с пожелание за здрава, мирна, светла и благословена Нова година!

От тях извира вдъхновение и мъдрост!
Бог да те благослови!

Благодаря ти, Огняне, за много години, Бъди Благословен ти и домочадието ти, Благодаря на теб и Катето за стародавния Български Рождественски Благослов, да го изречем и тук към всички гости:

"Да е Светлина в душата ти!
Да е Слънце по пътя ти!"
Да са истинни делата ти!
Да е вдигнато челото ти!
Да тежи думата ти!
Да е Огън в огнището ти!
Да са от Радост сълзите ти!
Да е верен другарят ти!
Да е Мир в съня ти!
Да е споделена Обичта ти!
Да е Мъдрост в избора ти!
Да е чисто сърцето ти!
Да е здрав Коренът ти
и да пребъдат рожбите ти "
в Силата на Любовта, Мъдростта и Истината!

Да бъде!

За много години! Бъдете живи, здрави, чисти по душа и дух, винаги истински, където и да сте!

Бог да ви благослови и да осветява пътя ви: Огнян Узунов!"

*******
Оги, радвам се и Благодаря на Бог, че имам приятели като вас! Помня думите на скъпия на сърцето ми учител ХРИСТО ФОТЕВ: "БЪДЕТЕ! Това е много повече, отколкото да сме живи и здрави".

На многая лета, Бъдете, Бдете и Пребъдвайте, Сурова година, Весела година и Догодина със здраве!

Нека твоите благопожелания бъдат благословия за всички българи, обичащи отечеството ни България, през цялата Нова 2022 година!

Благодаря, Оги, Дай Боже, Амин!

Прочетох стиха- чудесен е разбира се, но не съм забравил четката от ясен!

Здравей, Ангеле, Благодаря ти! Благодаря и за милите коментари до "Ясена" :) и дължа извинение. Нямаше ме тук дълго време, а когато ме няма, ме няма наистина. Нямам фейсбук на телефончето, както и Блог.бг не е там. Така, коментарите ти изчезнаха и не знаех, къде са! :) Да живееш така близо до Рила, до Седемте Рилски езера е дар от Бога! На Мусала съм се качвала с баща ми и това ми остана. Копнея да видя Рилските езера, обожавам Природата, но цял живот стоя в една стая и... планините са далече. Понякога ме навестяват :) В стиховете. Бъди здрав, Ангеле! Светът има нужда от Ангели с храбри сърца и изправен гръбнак! А България и българските планини са вечни.

Благодаря ти за чудесния коментар- зарадва ме с доброто си настроение!

И аз благодаря, Ангеле! За присъствието. Поздрав с патетично стихотворение, с удивителни, писано на границата на детството, от първата ми поетична книга "Вричане". Самото то се появи десетилетие преди "Вричане" да види бял свят, бях ученичка. По-късно го занесох в "Студентска трибуна" и един от най-страховитите български литературни критици тогава ми каза: "Момиченце, откъде го преписа това!? Не е хубаво да се преписва!" "Ама аз.... не съм." "И да не си, това не може да излезе тук! Ти да не си Ботев!? Кой пише така. Никой!" и пусна едно друго, което подписа с "ДА!" -с удивителна и главни букви :))) После по "Вода" пяха песен - известен състав, дори забравих кои точно, чух я случайно, само веднъж по радиото.

ПРИСЪСТВИЕ

Всеки миг
ще отнема от теб
най-доброто
и страшно присъствие.
Мой приятелю,
мой Двайсти век,
позволи ми
да мина на пръсти
по въжето
от кървава мед
по писеца
на твоите устни!
Ако падна,
ще бъда поет -
за да страдаш,
е нужно изкуство.

Страхотен стих- благодаря за трогателния поздрав,впечатлен съм определено!