ОТВЪД

 

Нещата ни ограждат

и можем да ги преодолеем,

ако скочим един в друг

и се слеем с небето

отвъд притеглянето

на всичко, което

е създадено, за да ни има

такива, каквито не сме.

А можем да бъдем небе

над небето на всички епохи,

Да бъдем Всичко и Нищо –

„Да“ и „Не“ хванати за ръце

на този мост, съграден

от шепота на дъжда,

по който вървим неотменно

от сърце на сърце

спрели в себе си.

 

5. III. 2022.

София

Красива импресия - като в онази, едноименната картина на Едуар Мане.
Интересно, и тук усетих бягството от онова дърво, към което все искат да ни привържат като мартеници:)
Много силно! Поздравления!

:) Привет, Вени, Благодаря ти! Ами... един пясък време и току виж митичните лирични герои пак вързани за онова дърво. Да, и "Oтвъд" и "Мартеници" са посветени на един и същ библейски персонаж. На Първия човек. Сънувах го аз. Ботушите му бяха пълни с някакъв пясък или лава. И тъй като е направен не от сън, а от земна пръст и Божие дихание за живот, надявам се в този живот да не познаем доброто и злото. Давам си сметка как звуча, но това е самата истина за тази странна история. :) Прегръдки!

ps Ако Адам е направен от пясък време, Ева със сигурност е сътворена от мечтание.

Когато осъзнаем, че Бог ни Е Благословил да съдържаме цялата палитра на Живота в себе си и можем да изберем светлата част от нея, за да творим радост и благодат, светът ще прескочи в друго измерение...

Благодаря ти, Оги, да, вярвам в свeтлостта и знам, този свят значи святост - трябва да изберем Истината. Бог ни е дарил възможността за избор - да можем да бъдем богоравни, но понякога избираме друго. Вярвам в човечеството, защото никой не може да ни отнеме любовта, която движи световете. Трябва да я пазим като зеница и да не позволяваме посегателства над сърцата си. И ще прогледнем, ще прoзрем в себе си. Поздрав с нещо отколешно мое оттук:

С ВЯТЪРА

Ние винаги пътуваме -
с прахта, с вятъра
за нас е създаден света -
не ние за него сме създадени
и вечно ще ни има
във всяко нещо, което
го е имало и преминава
от нас в нас завинаги
неизменно като себе си.

И аз съм ти благодарен, Наде, за поздрава и отношението!

Вдъхновен ден, Оги, благодаря ти, до скоро!