Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
26.06.2012 23:32 - БЕЗПРЕДЕЛНО
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 7138 Коментари: 14 Гласове:
62


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
БЕЗПРЕДЕЛНО

Животът е цирк
с огромен купол -
как ни побира всичките
как ни побира? -
Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам
нямаше да го формулирам.
Щях само да го повтарям
до безкрайност -
докато стигна до нея
и докосна стъкленото й
хладно, голямо синьо
и потъна в него
и прелея в него -
Без предел.

10. VI. 2011.






Гласувай:
63
1



1. mamas - Дори и да знаех...
26.06.2012 23:40
"Щях само да го повтарям
до безкрайност -"

Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Надежда, извинявай, но това което ...
26.06.2012 23:40
Надежда,извинявай, но това което си публикувала за какво трябва да го приемем?-проза?!?,стих??????????,или .........безпределно никакво нещо?
цитирай
3. kometapg - Да! Толкова си права!
26.06.2012 23:43
Да! Толкова си права!
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 1. mamas - Дори и да знаех...
26.06.2012 23:53
mamas написа:
"Щях само да го повтарям
до безкрайност -"

Поздрави!

Здравей, Славе! Драго ми е, че поспря. Ето щрих от същия ден:

Светлина

И свещите угасват
като ангелите каменни
накацани от
гарвани -
и приютяват
гробищата
мъдри птици,
които
като
стълпотворение
от хора
светят
в черна
светлина.

10. VI. 2012.

цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - 2. ponicka - Надежда, извинявай, но това което ...
27.06.2012 00:09
ponicka написа:
Надежда,извинявай, но това което си публикувала за какво трябва да го приемем?-проза?!?,стих??????????,или .........безпределно никакво нещо?

Не знам. Знам, че нищо не "трябва". Ето ти нещо близко до отговор от ден десети:

* * *
Замръзват
мислите ми -
стъклени
преди
да промълвя -
Застават
пред мен
подобно статуи,
а аз стоя
и съзерцавам
пътя
препречен
и предначертан
от статуи
на мисли.

10. VI. 2012.
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 3. kometapg - Да! Толкова си права!
27.06.2012 00:15
kometapg написа:
Да! Толкова си права!

Здравей, Светле! Все повече не знам...

Слънцето
носи сянката
в себе си
и я сее
над смълчания
свят.

15. VI.
цитирай
7. sestra - Как би могло... дай Боже.
27.06.2012 00:16
Цирк е и защото е душа, затова ни побира - разширява се, за да вдъхва, нали?
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. sestra - Как би могло... дай Боже.
27.06.2012 00:28
sestra написа:
Цирк е и защото е душа, затова ни побира - разширява се, за да вдъхва, нали?

Не знам, Стани.. Да, може би. Нещо като вдъхване пред чувство.

Предчувствено

Чувството,
което те изпълва,
когато вървиш към къщата
на онзи мъж, когото обичаш.
Чувството,
което те изпълва
върви вместо тебе
и влиза в къщата,
поседява с другите хора,
за да си тръгне завинаги
прогонено
от пред раз съд
а ц и.

10. VI. 2012.

цитирай
9. mitkaloto - Права си, Надя!Животът е цирк!И ...
27.06.2012 09:26
Права си,Надя!Животът е цирк!И всеки има малко арена за своето представление!Поздрави!
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 9. mitkaloto - Права си, Надя!Животът е цирк!И ...
27.06.2012 09:31
mitkaloto написа:
Права си,Надя!Животът е цирк!И всеки има малко арена за своето представление!Поздрави!

Всеки си има, Митко. Арена, колкото сърце. Поздрави!

Това сърце

на Тили

Няма нищо по-хубаво
от това,
да си на този свят
и да имаш
сърце.
Няма нищо по-хубаво
от това,
да раждаш думите
в съня си -
нови,
като костилка
от плод
в чаша мляко.

15. VI. 2012.

Поздрави и светло лято!:)

цитирай
11. stela50 - Безпределно хубаво и вярно ...
27.06.2012 11:18
Замислих се ... наистина как ли ни побира ...
...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. stela50 - Безпределно хубаво и вярно ...
27.06.2012 12:24
stela50 написа:
Замислих се ... наистина как ли ни побира ...
...Дори не се питам,
какво е всъщност животът?
Защото и да знаех -
нямаше да го формулирам...
Не би го направила ... може би и аз ,
а и възможно ли е изобщо ...
Не бих могла да изразя колко харесвам
тези стихове, от които вместо коментар
мислите ти срещат други мисли,
събужда се въображението , свободата
да философстваш и твориш ... и още ...
Благодаря ти, приятелко !

Аз ти благодаря, скъпа Таня! Не може да се изговори. Като че ли, силата на словото е в мълчанието, което само сродният дух усеща и споделя...

Изговорно

на Таня

Какво не знаеш -
ще те попитам.
"- Какво не знаеш?"
И ти няма да можеш
да ми отговориш.
Това ще бъде всичко,
което имаме
да си кажем.
Другото не е
за говорене.

15. 06. 2012.

Колкото до това, какво е всъщност животът? Мисля, че ние сме. Формулираме го в безкрайност - "на рая - рай, на адът - ад..." Прегръщам те и светъл, радостен ден, скъпа приятелко!

цитирай
13. kasnaprolet9999 - Да, живота е цирк, побира ни всич...
27.06.2012 21:15
Да, живота е цирк, побира ни всичките, но не за дълго, актьорите се сменят и казваме...ами такъв е животът. Поздрави, добре звучиш?!!!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. kasnaprolet9999 - Да, живота е цирк, побира ни всич...
27.06.2012 21:59
kasnaprolet9999 написа:
Да, живота е цирк, побира ни всичките, но не за дълго, актьорите се сменят и казваме...ами такъв е животът. Поздрави, добре звучиш?!!!

:) Здравей, Вени! Помня, в началото, когато започнах работа във "Вечерни новини", реших да напиша за цирковите артисти - кратък очерк. А то стана 2 страници от вестника. Отидох и говорих с тях. Циркът, който помнех от дете беше изгорял по някое време. Нямаше го Циркът! Стана ми мъчно, защото макар да не ходех - и сега не съм - може би от 6 годишна кракът ми не е стъпвал там. Цирковите артисти обичаха професията си, а живееха трудно, много трудно. Разказваха ми... Обикнах ги тогава - толкова отдадени на тази професия... Една от най-магичните. Остана ми за цял живот страха лъвът да не нарани дресьора в клетката и нашите спряха да ме водят на цирк.:) Все исках да му помогнем някак... Още помня светлините на сцената... Животът е един Магичен Цирк, така е... Ще разкажа за това един ден. Хубава вечер, Вени! Как ли ухаят билките при теб! Тази година ми се иска да набера мащерка, кантарион, липа и равнец!:) Поне това. Сърдечни поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 2208166
Постинги: 420
Коментари: 7937
Гласове: 40433