Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
21.01 16:47 - СРЕЩА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 4143 Коментари: 8 Гласове:
42

Последна промяна: 21.01 21:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

image


image


image





Гласувай:
42
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cortana - Изсвирени на арфа думи, Наденка. :) Въздействащи и докосващи.
21.01 19:35
Само малко трябва да поработиш с мен или Ж по по-естетическото оформление на постингите и всичко ще е още по-добротворно и красиво. :)
:)
цитирай
2. malchaniaotnadejda7 - 1. cortana - Изсвирени на арфа думи, Наденка. :) Въздействащи и докосващи.
21.01 20:42
cortana написа:
Само малко трябва да поработиш с мен или Ж по по-естетическото оформление на постингите и всичко ще е още по-добротворно и красиво. :)
:)

Стефии, благодаря ти! :) Здравей, много се радвам, че имам вест от теб - щастлива и честита 2019! И да поздравиш Велинград, със сигурност ще го видиш по-скоро от мен. Смътно го помня, беше толкова отдавна... О, да, ръкоделие e. :) Дайте напътствия, пуснете броеница от постинги, ще отнеме време, НО никой жест не е напразен, а и времето е добро за ново начало. Кой, ако не легендата Cortana! :) Има ги към всяка световна платформа, защо не и за съблогерите, тук. До скоро, Стеф!

ps "Изсвирени на арфа думи... Въздействащи и докосващи."

Боже, чак сега го видях, благодаря ти, мила Стефи, радвам се, че ти е харесало! Но истината за това стихотворение е, че то си има име и името му е не "Предопределено", а "СРЕЩА". :) Промених го, защото... , ами, щото.

Когато правех като малка някоя беля и мама, светла й памет ме питаше, "Защо го направи това, Наденце, защо?", отговарях след размисъл - "Щото." Бях доста злояда и веднъж натроших филийката хляб, която трябваше да изям за обяд, под масата. Мама беше щастлива и учудена, докато не видя трохите и ме попита, защо са там? Казах, че са "за гъбалите".:) "Но те са навън!?" заяви строго тя и посочи прозореца... "Трябва да отворим прозореца! Мамо, отвори го!"... Тогава се появи това "щото". :) Има много стихотворения със същото заглавие, но може би само някои от тях разказват за срещата на изгрева и залеза. :) Остава! И тъй като ти заговори за "по-естетическото", благодарение на теб, продължава да бъде с истинското си име. Така, както се появи тази ранна сутрин. Сега ще му го възвърна. Дори да загубя видимостта на постингите ми във фейсбук, Името ще продължава да звучи. :) Било като "изсвирени на арфа думи"... или - като боен рог. Имам едно такова стихотворение, но стига съм бърборила. Обичам Стефани - Cortana!

ps Ти май ме четеш, Стефи? Не спираш да ме изненадваш :) Оказа се, че имам две стихотворения за арфа и... боен рог. Поздрав и с двете!

ТИ

Кой път?
Този с розите
или този с бодлите -
фанфари, арфи, боен рог,
тимпани, тъпани, барабани
или тишина, мълчание?
Тежат ти думите -
някога дом,
днес приют
за бездомници.
Всяка буква
на своя си кръст -
не иска да знае
тези езици
иска
да ги забрави.


3. XII. 2014.

"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
_______

ЕДИНОСЪЩНО

По улицата
няма никой -
остава залезът,
потънал в себе си.

Все още
се усмихвам.
Може би
за теб.

Обичам те
и без да те познавам
към теб вървя -
Навярно ще те срещна.

Ези - Тура -
все същата съдба
на две разцепена
единосъщно.

От бъдещето
най-обичам
звукът на арфа
или боен рог.

6. 05. 2011

"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
цитирай
3. donchevav - Първо, поздравления за новия начин ...
21.01 23:15
Първо, поздравления за новия начин на оформяне на текста – не съм забелязала кога си го променила, виждам, че и доста постинги назад са редактирани – така е много по-добре!

„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.

PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))

Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...

Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - АХИЛ - http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/03/28/ahil.930021
21.01 23:53
donchevav написа:
Първо, поздравления за новия начин на оформяне на текста – не съм забелязала кога си го променила, виждам, че и доста постинги назад са редактирани – така е много по-добре!

„Среща“? Да, другото сякаш не ми говореше много – едно малко ненужно повторение. А така веднага си представих срещата между изгрева и залеза – по-точно, видях ги на поляната, сплетени на кълбо – като в библейското сказание : „Биде вечер, биде утро – ден един“. Или като в мита за Сътворението.

PS Мислех да спра дотук, но текстът сам провокира:))))

Сферичният модел на света – откриваме го още върху щита на Ахил … И макар съвършената сферичност да е другото име на безкрайността, то в нея, за разлика от линейната безкрайност, срещите са напълно възможни. Още древните са знаели, че сферата е „дуално балансирана форма“ – когато си сам, няма начало и край, но когато сте двама, срещата, о, да, тя е просто въпрос на време. Дуално балансирани и поляризирани системи - като доброто и злото. Или като твоето видение за двете планетарни кълбета, за изгрева и залеза – все дуални двойки, на които в интервала плюс-минус сферична безкрайност е съдено да се срещнат на онази полянка. Да се срещнат, за да се слеят в едно в сините ириси на изначалното слово. Нов кръг, начало на ново Сътворение. Вечната спирала на естеството...

Космогония, философия, човечност – всичко има в твоите стихове – поздравления, Наде! Прегръдка от мене в Международния ден на прегръдката!:)))

Благодаря ти за прочита, мила Вени - сам по себе си провиден и съкровен, неповторимо твой! Понякога не знам, какво точно искам да кажа, в момента, когато записвам, но чувствам замисъла с много по-голяма сила от тази да присъствам иначе във всекидневното живеене по какъвто и да било друг начин, и това донякъде е обяснимо, ти със сигурност го знаеш, за да пишеш така. Времето, което се свива в словото дава кратка, мигновена, но и вечна възможност човек да надникне в други светове, но това се развива толкова бързо, с такава скорост, че паметта главоломно изпреварва словото, а не винаги можем да проговорим синхронно на всички езици. Толкова искам да видя щита на Ахил! Много бих искала, но със сигурност не съм единствената. :)

Вени, благодаря ти за напътствията преди време, ти безкрайно ми помогна да променя начина на публикуване тук, буквите бяха така дребни и нечетливи преди, но аз съм си "звезда на техническата мисъл", трудно уча, знаеш.:) Няма нищо по-хубаво от това човек да има приятелка като теб! Щастлива съм, благодаря ти! И поздрав с "Ахил", разбира се! :) Линкът е горе.

пс Вени, чернобялата снимка е от Лхаса. Не знаех, че е международен ден на прегръдката, виж на какъв хубав ден се срещаме отново тук и със сигурност ти си приятелката, която винаги ще се радвам да прегърна! :) Мисля, че е много по-ценно да видя теб, отколкото щита на Ахил! Със сигурност. :) До скоро, скъпа Вени!

АХИЛ

Избирам да живея.
Да ме прониже искрено
смъртта в петата -
стрела на враг или приятел.
Избирам да живея вечно
пред щастието на земята -
уют от толкова предмети,
оръжия и катедрали,
където живите погребват...
Не ще получите и помен
от мен, а мъртвото ми тяло
ще разпилеят ветровете.
Аз мога да живея вечно!

27. 03. 2012.

"МЪЛЧАНИЯ ОТ НАДЕЖДА", СИЕЛА, 2016, ISBN: 978-954-28-1901-1
цитирай
5. vesever - Хареса ми, Наде! Философско и ...
22.01 13:40
Хареса ми, Наде!
Философско и космично.
Поздрави!
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. vesever - Хареса ми, Наде! Философско и ...
22.01 14:27
vesever написа:
Хареса ми, Наде!
Философско и космично.
Поздрави!

Благодаря ти, Весе, много се радвам! А на мен толкова ми хареса името на твоето търновско село - Леденик и хубавите стари български традиции, които пазите и съблюдавате там. А и те вас пазят! :) Хубав край. Майката на моята майка, светла им памет, ми е споделяла, че Торомановия род - (това е моминското й име на бабка) - идва от Велико Търново още от основаването на Копривщица. Останали са само едни пафти от ковано сребро с двуглав орел, които пазя. В нашето семейство няма писмени източници от онова време, поне не са достигнали до мен. Но сънувах една тъмна порта, после я видях в Търново. Беше толкова жив сън! Мисля, че къщата е необитаема, много стара е, но нямах време да разбера повече тогава. Имаше хубави сакъзчета, които цъфтяха на чардака, над тази сънувана порта. Малко напомнят за снимката по-горе от Лхаса, само дето тибетският град на слънцето е по-висок град от Велико Търново и Копривщица... :) Към 3650 м. над морето. И там има река. Прегръдки Весе, честита, щастлива и спорна 2019! Светла, топла, пълна с любов! И много здраве на твоя край и на Леденик от Витоша и от София! Днес въздухът е чист като никога тук и имам видимост.
цитирай
7. batogo - !!!:))) Впечатляващо, Наде!
01.02 10:34
Създаваш чудесно усещане за вечност с това си творение.
Светли , вдъхновени дни!
цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - 7. batogo - !!!:))) Впечатляващо, Наде!
02.02 17:58
batogo написа:
Създаваш чудесно усещане за вечност с това си творение.
Светли , вдъхновени дни!

Благодаря ти, Огняне, много се радвам, че ти харесва. :) Ценя мнението ти, знаеш. Поздрави, хубава неделя и хубава 2019, за много години! Здраве и вдъхновение, честита Нова година!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 2455277
Постинги: 423
Коментари: 7972
Гласове: 41307