че там е бъдещият рай за хората, че тези места за това са ни приготвени. А и в Сахара за няколко часа преди години изпитах само ведри чувства, както и необяснима храброст в желанието да остана.

Не съм била там, Стани, но знам, че някои хора са били щастливи и са срещнали себе си в пустинята. Някога, преди време, един приятел ме помоли да оцелея. Без повод. Така ми надписа книгата си, която се казваше "Оцеляване." "Искам да ми обещаеш!" - каза. Сега чак го разбрах, когато той не е тук. Опитвам се... Аз съм непрестанно там, в пустинята. Божа работа!

еднакво мъчи низшите и висшите, Мalchaniaotnadejda7...

Да, разбира се, благодаря ти! И това искам да кажа. И него.

Стани ме разбра, но аз не се изразих ясно. Тя е била свободна в пустинята, където малцина имат храбростта да са свободни. Това е думата - храброст. Благодаря й за това! Необяснимата храброст е самотата, сама по себе си. Но тя означава и свобода. И много неща. За всеки е различно. :) Радвам се, че поспря, хубава вечер, Henzelski!

Във всеки от нас има жежка пустиня, която можем да превърнем в рай, ако обърнем очите си към доброто...

е и вдъхновение за висшите. Изпълнена е с живот, но трябва мълчаливо търпение, за да му се насладиш.
Привет, Наденце, добреси го отразила :)

Да, Павка. Доброто е истинската ни родина. То е наш път, съдба, Отечество. Но ние често предпочитаме да тръгваме по други пътеки и се въртим в кръг. Докато не се събудим и не осезаем себе си в калта и трънаците. А можем да летим! Изборът ни принадлежи...

Привет, мила Лили! Благодаря ти, радвам се, че поспря. Да, пустинята е така богата... На свобода, живот и съзерцание. Какво по-хубаво от това. :) Прегръдки!

Защо ли не се изненадвам, че е така... :) С обич към теб!

Сетих за един виц.Един пътник в пустинята попитал един бедуин къде има оазис.
Вървиш,вървиш,вървиш и като стане понеделник завиваш на дясно..
Чудя се как тези хора живеят там.Без лукс,без блясък.Имат семейство и една камила..
Но те знаят,че там някъде ги очаква техният оазис.Очаква ги водата и жаждата за живот.

Защото знаеш. И можеш! :) А тези "някои хора" са... Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupеry и Малкия принц... Може би, един Андре Камю. Това е. Прегръдки и радостна седмица, Стани!

Мите, Здравей! Това не е виц, а самата истина. Няма нищо по-хубавo човек да пийне шепа вода от кладенчова истина. Това храни духа, държи ума буден, а сърцето на човек е като пустинята, макар че аз никога не съм била там. Поздрави Мите!

Не съм била никога в пустиня, но все ми се струва, че там е много красиво - особено изгревите, и че именно там най - добре можеш да усетиш сладостта на глътката живот, мечта, хубост ... да потънеш в нея, след като дълго си я жадувал ...
Поздрав, Наде, и прегръдка!
Хубава, много хубава седмица! :)

то винаги намира път...и оазис. Слънчева...

Здравей, мила Марианче, хубава седмица и на теб! Безгрижно лято! И аз не съм била, макар че никога не съм я напускала, но хората сме същевременни и навсякъде, стига да можем да го осезаем. Мисля, че там се раждат много красиви цветя и небето със сигурност е различно. :) Прегръдки и до скоро, Марианче!

Да, Майче. Важното е да бъдем. А както казваше Христо Фотев, това е много повече от факта да сме живи. И здрави... Дано Бог даде да бъдем!

Пустинята е суров учител. Всяка капка е със силата на океан, всяко стръкче е с красотата на градина, всяка дума е закон...
Привет, Наде!:)

Здравей, мила Тинче! Кой може да каже това? Та това е поезия - нещо ново за пустинята, но от теб! Вярно е, че "всичко далеч от морето е провинция." Но стига съм цитирала като папагал хората, (в случая, авторът на "Котка в дъжда"), а да се стегна и да ти отговоря с нещо мое. :) Като дойдат дъждовете... Поздрави Морето от мен!