И всичко става истинско...когато погледнем с душата си...

Прекрасна снимка Наде! От другия край на света е, но някакси дава усещане за нещо свое...

цветове, небеса, хора, лица, сезони ... и всичко е еднакво важно, значимо; диша с ритъма на този свят.
Много хубава миниатюра, мила Наде, много ми хареса!
Прегръдка!:)

може би някой ще предпочете неравенството
през очилата, илюзията пред истината ...
Хубаво и размислящо... както винаги.
Прегръдки топли за теб, мила Надя !
И сърдечен поздрав за всички до теб ...

Здравей, Павка! Благодаря ти, снимката не е моя - от сайта на Apple Hill's е. Едно истинско място в Калифорния, на хиляда метра надморска височина, с ябълкови градини, лозя и гори като в рай. И с много сърдечни хора. "На изток от рая"... Да, слънцето, независимо, дали залязва или изгрява, е родината на земната светлина, на нашата. Имах един стар стих, завършваше така: "...слънцето не изгрява, /слънцето не залязва,/ но има слънце." Довечера ако си го спомня, ще ти го напиша. Много здраве на Тракия от Калифорния! И ми запази една книга, да не забравиш! :)

Прегръдки, мила Марианче! Много се радвам, че ми гостуваш, поздрави на теб и Моретнцето и до скоро! И скорошно възстановяване на майка ти! Дай Боже да закрепне и всичко при вас да е наред! С теб съм!

Здравей скъпа Таничка! Заминах набързо, не сварих да ти се обадя да поприказваме, но пък ще се чуем оттук. Поздрави всички вкъщи от мен, а и прекрасния Пловдив! Целувки и до скоро, благодаря ти!

понякога се питам защо изобщо слагаме очилата? Може би е защитна реакция. Не винаги искаме да видим... А светът наистина е цветен и красив, скривайки се от нещо, не можем да видим... Прегръдки!

Здравей, Майче! Ти винаги ме разбираш. :) Това е. Прегръщам те!