Постинг
11.01.2016 18:36 -
НАСЪН И НАЯВЕ
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 7423 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2016 01:21
Прочетен: 7423 Коментари: 20 Гласове:
31
Последна промяна: 16.01.2016 01:21
НАСЪН И НАЯВЕ
Има дни,
в които се завръщат
всичките ти животи,
насън и наяве блъскат
вратите на домовете ти -
тук, на земята
и там, на небето,
където сее звезди
синьото сито на душата,
където помниш
дори мъха на светлината,
посипал злато в ъглите
Музиката на мълчанието,
в която напускаш себе си
и спасяваш света.
9. 01. 2016.
http://usmivka99.blog.bg/ - Благодаря на Усмивка :) за песента на Адел!
Plaque in the form of a winged lion. Kingdom of Van-Ararat. 8th-7th century BC.
И какво като ОМИКРОН е тръгнал от ваксин...
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
Илюзията смърт...
ЩЕ БИЯ ЖЕНА СИ ПО ТРИ ПЪТИ НА ДЕН,АКО ТА...
Илюзията смърт...
Има дни, когато не знаеш накъде си - на небето или на земята.
цитирайkvg55 написа:
Има дни, когато не знаеш накъде си - на небето или на земята.
Добър вечер, Краси! Да, има такива дни, но... one fine day... :) имаше такъв филм, беше хубав. Поздрави, благодаря ти!
Понякога изгубени, намираме себе си; разпиляваме се и се събираме в " Музиката на мълчанието", в красотата на порива...Не сме трагично безпомощни, щом ги има чистите пътеки, спасителните. Много ми хареса стихотворението, скъпа Наде!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
4.
of4arsnakovalnia10 -
https://www.youtube.com/watch?v=YHUHDRjGEjI - - - Преди време писах нещо от вида:
11.01.2016 20:31
11.01.2016 20:31
"Раят не е Място...
Той е Време!
Раят е онзи Миг, в който се чувстваш цял и искаш този Миг да не свършва!"
Ето тези мои мисли някак си ми изникнаха, четейки стихото ти.
Кога и къде ли ги писах?!
(май беше в една Проза, посветена на Жената, която спира и разтуптява Сърцето ми)
Поздрави на теб, Искрице, и Читателите ти с едно музикално бисерче, което дадох като линк в заглавието.
цитирайТой е Време!
Раят е онзи Миг, в който се чувстваш цял и искаш този Миг да не свършва!"
Ето тези мои мисли някак си ми изникнаха, четейки стихото ти.
Кога и къде ли ги писах?!
(май беше в една Проза, посветена на Жената, която спира и разтуптява Сърцето ми)
Поздрави на теб, Искрице, и Читателите ти с едно музикално бисерче, което дадох като линк в заглавието.
megg написа:
Понякога изгубени, намираме себе си; разпиляваме се и се събираме в " Музиката на мълчанието", в красотата на порива...Не сме трагично безпомощни, щом ги има чистите пътеки, спасителните. Много ми хареса стихотворението, скъпа Наде!
Поздрави!
Поздрави!
Здравей, мила Марианче, благодаря ти, много се радвам, когато поспирам при теб винаги ми става по-светличко. Благодаря ти за хубавото тълкувание, друго е, когато поетът ти е скъп приятел, разбира те без думи. Поздрави от сърце и прегърни Моренцето от мен! Обичам зимното море, а днес в София имаше един слънчев, пролетен вятър, сякаш човек попада в други светове.
6.
malchaniaotnadejda7 -
4. of4arsnakovalnia10 - https://www.youtube.com/watch?v=YHUHDRjGEjI - - - Преди време писах нещо от вида:
11.01.2016 21:47
11.01.2016 21:47
of4arsnakovalnia10 написа:
"Раят не е Място...
Той е Време!
Раят е онзи Миг, в който се чувстваш цял и искаш този Миг да не свършва!"
Ето тези мои мисли някак си ми изникнаха, четейки стихото ти.
Кога и къде ли ги писах?!
(май беше в една Проза, посветена на Жената, която спира и разтуптява Сърцето ми)
Поздрави на теб, Искрице, и Читателите ти с едно музикално бисерче, което дадох като линк в заглавието.
Той е Време!
Раят е онзи Миг, в който се чувстваш цял и искаш този Миг да не свършва!"
Ето тези мои мисли някак си ми изникнаха, четейки стихото ти.
Кога и къде ли ги писах?!
(май беше в една Проза, посветена на Жената, която спира и разтуптява Сърцето ми)
Поздрави на теб, Искрице, и Читателите ти с едно музикално бисерче, което дадох като линк в заглавието.
Привет, Жоро, вълшебно е това, много истински си го казал!
"Раят не е Място...
Той е Време!
Раят е онзи Миг, в който се чувстваш цял и искаш този Миг да не свършва!"
Хубава вечер и благодаря за песента... Велика песен! Поздрави!
7.
usmivka99 -
Хубаво е!! Благодаря!
11.01.2016 22:04
11.01.2016 22:04
Има дни, насън и наяве, обсипани със звезди :)
цитирай
8.
bliz -
"музиката на мълчанието"- така ли се нарича блаженството , когато мълча и съм никъде...
11.01.2016 22:26
11.01.2016 22:26
"... на небето,
където сее звезди
синьото сито на душата,"
Внимание! Значи, звездите са в ТЕБ, щом ги сее синьото сито на душата !
Тези звезди са стиховете ти - родени от енергията на :
"...всичките ти животи,
насън и наяве блъскат
вратите ..... "
Това стихотворение е написано на гребена на една енергийна вълна, има заряд, който даряваш, а за себе си оставяш "музиката на мълчанието" .
Поздрави!
цитирайкъдето сее звезди
синьото сито на душата,"
Внимание! Значи, звездите са в ТЕБ, щом ги сее синьото сито на душата !
Тези звезди са стиховете ти - родени от енергията на :
"...всичките ти животи,
насън и наяве блъскат
вратите ..... "
Това стихотворение е написано на гребена на една енергийна вълна, има заряд, който даряваш, а за себе си оставяш "музиката на мълчанието" .
Поздрави!
usmivka99 написа:
Има дни, насън и наяве, обсипани със звезди :)
Да, има такива дни. :) Влизаш в блога на Усмивчица и чуваш песен, която е твоята песен и не можеш да спреш да я слушаш! Питаш се, как си живял досега и не си я чул? Мисля, че ще напиша някога нещо по тази мелодия, прекрасна е, благодаря ти! Не мога да спра да я слушам... Хубава вечер и до скоро! :)
10.
malchaniaotnadejda7 -
8. bliz - "музиката на мълчанието"- така ли се нарича блаженството , когато мълча и съм никъде...
11.01.2016 23:13
11.01.2016 23:13
bliz написа:
"... на небето,
където сее звезди
синьото сито на душата,"
Внимание! Значи, звездите са в ТЕБ, щом ги сее синьото сито на душата !
Тези звезди са стиховете ти - родени от енергията на :
"...всичките ти животи,
насън и наяве блъскат
вратите ..... "
Това стихотворение е написано на гребена на една енергийна вълна, има заряд, който даряваш, а за себе си оставяш "музиката на мълчанието" .
Поздрави!
където сее звезди
синьото сито на душата,"
Внимание! Значи, звездите са в ТЕБ, щом ги сее синьото сито на душата !
Тези звезди са стиховете ти - родени от енергията на :
"...всичките ти животи,
насън и наяве блъскат
вратите ..... "
Това стихотворение е написано на гребена на една енергийна вълна, има заряд, който даряваш, а за себе си оставяш "музиката на мълчанието" .
Поздрави!
О, Аден, много е хубаво това, как си го казала само, благодаря ти! Мога да ти отговоря само със стихотворение. Може би така наричаме онова, което няма име. Прегръдки, светла вечер и хубава седмица, до скоро!
Обичам твоите "мълчания", скъпа Наде! Поздрави за чудесната творба! Въздейства!
Ето и още малко от любимото ти състояние в едно удивително стихотворение на Г. Рупчев, с което те поздравявам:
Голямата земя
.....................
Това е мястото,
избрано от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.
Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.
Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.
Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестове, чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.
Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.
1982-1983 г.
цитирайЕто и още малко от любимото ти състояние в едно удивително стихотворение на Г. Рупчев, с което те поздравявам:
Голямата земя
.....................
Това е мястото,
избрано от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.
Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.
Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.
Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестове, чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.
Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.
1982-1983 г.
donchevav написа:
Обичам твоите "мълчания", скъпа Наде! Поздрави за чудесната творба! Въздейства!
Ето и още малко от любимото ти състояние в едно удивително стихотворение на Г. Рупчев, с което те поздравявам:
Голямата земя
.....................
Това е мястото,
избрано от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.
Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.
Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.
Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестове, чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.
Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.
1982-1983 г.
Ето и още малко от любимото ти състояние в едно удивително стихотворение на Г. Рупчев, с което те поздравявам:
Голямата земя
.....................
Това е мястото,
избрано от мен безмълвно място.
Тук цялото небе безмълвно във пръстта се впива,
безмълвно облаците се изтягат по земята
и целият простор изпълнен е от мрака на тревите.
Оттегля се пространството
и изоставен в неговата тайна,
един след друг напускам себе си,
един след друг се връщам друг при мене.
По празната земя,
в безмълвието
другите отминаха и още отминават,
вглъбени в премълчаното,
в голямата земя вглъбени.
Тук аз извършвам
всички неми ритуали на забравата,
в които сам се посветих,
в които ме заклеха.
Тук,
от безмълвието призован,
безмълвието призовавам,
заклевам го
и вслушвам се в безмълвното му ехо.
Тъй затаява себе си светът, от който съм привлечен,
от притаените езици,
от глъхнещите знаци,
от жестове, чийто смисъл заличен е вече
край сухо слънце, сухи клони и ръждиви камънаци.
Заклевам всички, тръгнали насам, да се загубят.
1982-1983 г.
О, мила Вени! Благодаря ти! Много обичам Георги Рупчев, бяхме приятели - бяхме в литературния кабинет на младите писатели студенти КМПС "Димчо Дебелянов". Какво съм аз, без тези, които обичам! Мислех, че Жоро е мноого по-голям, по-възрастен от мен, знаех наизуст неговото стихотворение за Дебелянов, нали съм копривщенка. Рядко го виждах - когато идваше в Кабинете, в Студентския дом, на няколко четения. Когато чух, че го няма вече тук, дълго ридах... Такъв подарък ми правиш ти! Не знам това негово стихотворение. От години чета престъпно малко, въобразявам си, че това ми пречи да чувам моите неща и от уважение към теб, приятелите и Георги Рупчев, обещавам да прочитам поне една книга на месец! С Георги се хванахме на бас и той победи - първият бас, който загубих. Поздрав, мила Вени! Прегръщам те, благодаря ти, че в деня на Шарл Перо ме върна там, при поезията на Георги Рупчев!
КЪЩАТА
В Копривщица стоим,
в Копривщица мълчим
сред улиците и насред живота си.
Пристъпваме сред утринния дим -
неканени, случайни, скучни гости.
Едва-едва пращеше заранта
като подплашен малък огън.
Стояхме в ъгълчето на света
настинали и неподготвени.
Над нас се стелеше гласът
на оня, мъртвия. Бе рано и мъгливо.
Не можеше да има друга смърт.
Поетът не умира, него го убиват.
При вкаменената от чакане жена,
очакваща сина си - не поета -
дойдохме ние - неродени за война,
почти призвани и почти свидетели.
И все пак така мълвеше оня глас:
„Ако загина на война...“
Аз няма да загина.
А времето изтичаше - без нас.
Стояхме там. И къщата бе синя.
ГЕОРГИ РУПЧЕВ
така красиво сънува наяве само стара душа ...
Много ми харесаха думичките, Наде!
цитирайМного ми харесаха думичките, Наде!
elineli написа:
така красиво сънува наяве само стара душа ...
Много ми харесаха думичките, Наде!
Много ми харесаха думичките, Наде!
Благодаря, Кате! Щастлива Нова година, прегръдки!
,,има дни, в които се завръщат всичките ти животи''. Тогава излизаш от времето и се озоваваш в света на истинското живеене - Съзерцанието.
цитирайlion1234 написа:
,,има дни, в които се завръщат всичките ти животи''. Тогава излизаш от времето и се озоваваш в света на истинското живеене - Съзерцанието.
Здравей, Джошкун! Това е поезия, благодаря ти! Философите сте поети на истината, ти си поет на истината. Как хубаво си го казал!
"Да, ,,има дни, в които се завръщат всичките ти животи''. Тогава излизаш от времето и се озоваваш в света на истинското живеене - Съзерцанието."
Поздрави! :)
Това е ритуал, ритуал на преход, пътуване! Понякога имаме нужда от медиатор във световете, а понякога ние сами "Композираме музиката на мълчанието в която напускаш себе си и спасяваш света". Символиката възстановява енергийните ресурси. Зареди ме с този стих! Прегръщам те!
цитирайmakont написа:
Това е ритуал, ритуал на преход, пътуване! Понякога имаме нужда от медиатор във световете, а понякога ние сами "Композираме музиката на мълчанието в която напускаш себе си и спасяваш света". Символиката възстановява енергийните ресурси. Зареди ме с този стих! Прегръщам те!
Здравей, Майче, радвам се, благодаря ти! Понякога ние сме света и няма, къде другаде да отстъпим, къде да отидем, освен към по-доброто от себе си. Така и светът става по-добър, придобива нежност, смисъл, святост. А какво по-хубаво от това! Хубава неделя, Майче, сега вали дъжд, дъждът ще донесе сняг и сънища, а снегът ще събуди слънцето, житата и пролетта! :) Прегръдки!
Как хубаво пишете....
цитирайlyuliak написа:
Как хубаво пишете....
Да :) Насън... и наяве. Благодаря! Ефирни сънища
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43593
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА