Постинг
21.01.2014 08:42 -
ПИРАМИДАЛНО
ПИРАМИДАЛНО
Един час
след залез
слънцето
е спомен
за слънце
ъгълът
на хоризонта
бележи
разрива
на симетриите
"Декстър!
Ела тук
Декстър!" -
някой
вика
кучето си
така
всичките
чувства
пуснати
на воля
под небето
подреждат
хората
привързват ги
към едно
или друго
до изгрев
20. 01. 2014.
Cohn park, California
Един час
след залез
слънцето
е спомен
за слънце
ъгълът
на хоризонта
бележи
разрива
на симетриите
"Декстър!
Ела тук
Декстър!" -
някой
вика
кучето си
така
всичките
чувства
пуснати
на воля
под небето
подреждат
хората
привързват ги
към едно
или друго
до изгрев
20. 01. 2014.
Cohn park, California
утрото ни разделя. Усмивки, Наденце, ти винаги си пълна с идеина чувственост!
цитирайда те чета.
цитирайmakont написа:
утрото ни разделя. Усмивки, Наденце, ти винаги си пълна с идеина чувственост!
Здравей, Майче! :) Просто друго време от живота ми, част от пътя, който няма как - всеки от нас изминава по свой начин, чува различни неща, понякога ги записва и все пак, хубаво е, когато пътят ни изведе до приятел. Защото поезията е езика на усмивките - тихи, там някъде, до следващия стих. Прегръдки!
sestra написа:
да те чета.
Привет, Стани! Радостта е взаимна. Толкова рядко е, когато човек чете нещо, да се почувства така, сякаш той го е изживял, сякаш него го е развълнувало. Като част от някакво негово си случване. Като че ли, това е и едно от нещата, заради което си заслужава да споделяш живота си, записан по този начин. До скоро!
сред многото задачки, задачки ... успявам да си намеря парченце светло време да прочета хубави стихове; казваш, че поезията е език на усмивките; радост е, когато е и срещи по пътя.
Поздрав, мила Наде, и прегръдка! :)
цитирайПоздрав, мила Наде, и прегръдка! :)
megg написа:
сред многото задачки, задачки ... успявам да си намеря парченце светло време да прочета хубави стихове; казваш, че поезията е език на усмивките; радост е, когато е и срещи по пътя.
Поздрав, мила Наде, и прегръдка! :)
Поздрав, мила Наде, и прегръдка! :)
Така е, мила Марианче с "парченцата светло време." Благодарна съм, че срещнах хора като теб, с които тази светлост е споделена. А когато споделеността е и среща с приятел, радост е, защото приятелите, както казва Мечо Пух са завинаги. Сега си спомних думите на Вислава Шимборска, които ще си позволя да перефразирам: "Трябва да призная, че историята ми помогна... Аз исках да избавя човечеството някога. И после, изведнъж разбрах, че не човечеството трябва да бъде избавено, и че не човечеството трябва да бъде обичано, а отделните хора. Трябва да харесваш хората... Тогава започна моят друг живот."
Прегръдки и хубава вечер, Марианче! Поздрави Морето от мен! Дано не ме забравило. До скоро! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43593
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА