Постинг
09.11.2011 13:33 -
ЗАВЕЩАНИЕ
ЗАВЕЩАНИЕ
На светлината на вятъра
събираш в шепа думи
и те започват да светят
като светулки,
когато ги губиш
по калдъръма на мрака.
И когато дойде зимата
и замръзнат телцата им -
отдавна забравени езици,
дали ще ги погребат някога
в безмълвно ридание
случайно прочели ги хора?
8. 11. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=yvO2UsfaVec&feature=related
На светлината на вятъра
събираш в шепа думи
и те започват да светят
като светулки,
когато ги губиш
по калдъръма на мрака.
И когато дойде зимата
и замръзнат телцата им -
отдавна забравени езици,
дали ще ги погребат някога
в безмълвно ридание
случайно прочели ги хора?
8. 11. 2011.
http://www.youtube.com/watch?v=yvO2UsfaVec&feature=related
Acqua e sale /Adriano Celentano (Вода и ...
Добро утро и успешна седмица с песните н...
Adriano Celentano - Quello che non ti ho...
Добро утро и успешна седмица с песните н...
Adriano Celentano - Quello che non ti ho...
1.
анонимен -
Тъй както
09.11.2011 13:45
09.11.2011 13:45
написаното остава, а не отлита, и тъй както животът е кратък, а изкуството - вечно, така и те няма да ги погребат, а ще ги носят, щом говорят на разбираем за тях език. Поздравления, Наде! ))))
цитирайparasol написа:
написаното остава, а не отлита, и тъй както животът е кратък, а изкуството - вечно, така и те няма да ги погребат, а ще ги носят, щом говорят на разбираем за тях език. Поздравления, Наде! ))))
Дано, Слави. Дано ги приберат за малко поне, да ги приютят в сърцата си хората, да се посгреят. Какво друго да остане от нас, верните синове "на нощта неверна", в която Дебелянов все още се скита "бездомен и самин". Здравей и сърдечни поздрави!
Остават, мила Наде, може би заради слънцето в себе си, заради сиянието на светулковите фенерчета, заради потребността ни да се приютяваме в тях !
Поздравления! :)) И да се порадваш на вълшебния златен ден!
цитирайПоздравления! :)) И да се порадваш на вълшебния златен ден!
4.
malchaniaotnadejda7 -
3. megg - Истинските думи - топла шепа за истинските неща.
09.11.2011 15:09
09.11.2011 15:09
megg написа:
Остават, мила Наде, може би заради слънцето в себе си, заради сиянието на светулковите фенерчета, заради потребността ни да се приютяваме в тях !
Поздравления! :)) И да се порадваш на вълшебния златен ден!
Поздравления! :)) И да се порадваш на вълшебния златен ден!
Здравей, Megg!:) Благодаря ти, наистина, вълшебен ден. Есента ми е любима. Хубаво да ти е днес и много радост! А думите остават като съчки от пожара на вечността. Ако са искрени, ще топлят. Дай боже! Светъл ден!:)
Доказва го дори само това, че никой досега не си е правил труда да ги погребва.
цитирайкъдето и да попаднат... все ще ги улови някой жаден
за светлина и топлина ... и няма да бъдат погребани .
Ще ги приютяват сърцата и ще сгряват нежните им телца .
Поздравления , Надя ...Великолепен стих !
цитирайза светлина и топлина ... и няма да бъдат погребани .
Ще ги приютяват сърцата и ще сгряват нежните им телца .
Поздравления , Надя ...Великолепен стих !
Думите остават като следи в пясъка... вълната ги отмива , но те са в спомена за този акт- в очите на този , който наблюдава!
Поздрави от мен!
цитирайПоздрави от мен!
Всеотдайност в словото... Поздрави!
цитирайvmir написа:
Доказва го дори само това, че никой досега не си е правил труда да ги погребва.
Благодаря ти, Любо. И аз вярвам в безсмъртието на думите. Никой не би могъл да ги погребе. Дори да се осмели. Или както каза някога Антигона: "Не е градът за онзи, който срам чрез дързостта си е добил". Поздрави!
10.
malchaniaotnadejda7 -
stela50 - Не могат да се загубят светещите думи ,написаното остава вечно ...
09.11.2011 21:21
09.11.2011 21:21
stela50 написа:
където и да попаднат... все ще ги улови някой жаден
за светлина и топлина ... и няма да бъдат погребани .
Ще ги приютяват сърцата и ще сгряват нежните им телца .
Поздравления , Надя ...Великолепен стих !
за светлина и топлина ... и няма да бъдат погребани .
Ще ги приютяват сърцата и ще сгряват нежните им телца .
Поздравления , Надя ...Великолепен стих !
Здравей, Таня! Благодаря за куража. Прегръщам те.
Много често като гледаме звездното небе погледа ни се спира на звезда загаснала преди десетки, преди стотици хиляди години. Изглежда жива и е жива, все още с пътуващата си през бездната светлина. Тъй и с думите, един ден няма да го има сърцето от което са бликнали, нито пръстите, които са ги изписали, но носят със себе си част от тях.
На такива мисли ме настрои:))))
цитирайНа такива мисли ме настрои:))))
jabalka написа:
Думите остават като следи в пясъка... вълната ги отмива , но те са в спомена за този акт- в очите на този , който наблюдава!
Поздрави от мен!
Поздрави от мен!
Здравей, Ябълчице! Ние сме подредили спомените в някакъв неживот, а думите - в мълчание. Това е добре, стига да можем да съзерцаваме. А дали можем, може би, бихме могли... Светла вечер!
Но прикътани в шепа, тяхната слаба светлинка се умножава и продължава да ни радва.
:)
цитирай:)
cefulesteven написа:
Много често като гледаме звездното небе погледа ни се спира на звезда загаснала преди десетки, преди стотици хиляди години. Изглежда жива и е жива, все още с пътуващата си през бездната светлина. Тъй и с думите, един ден няма да го има сърцето от което са бликнали, нито пръстите, които са ги изписали, но носят със себе си част от тях.
На такива мисли ме настрои:))))
На такива мисли ме настрои:))))
Здравей, Стефане! Благодаря ти за това.
15.
malchaniaotnadejda7 -
babaelenica - Вятърът е този, който може да отвее думите.
09.11.2011 22:01
09.11.2011 22:01
babaelenica написа:
Но прикътани в шепа, тяхната слаба светлинка се умножава и продължава да ни радва.
:)
:)
Словото е самата природа. То е диаманта на вятъра. Затова го кара да свети.:)Здравей, Ели!
СЛОВОТО!
цитирайhatanasov написа:
СЛОВОТО!
Здравей, Христо!
Да, в началото бе Словото.
Радвам се, че поспря. Лека вечер!
dushka написа:
Всеотдайност в словото... Поздрави!
Здравей, Душке! Всеотдайност... Хубава дума. Благодаря ти сърдечно. Нежна вечер!
<мълчание> за твоята шепа.
цитирайФаровете осветяват пътя, но в светулките има толкова нежност, толкова крехък живот! Човек има желание непрекъснато да ги събира, да ги съхранява и пази.
Пръскай твоите светулки и радвай душите ни с тях.
Много усмивки днес!
:)))
цитирайПръскай твоите светулки и радвай душите ни с тях.
Много усмивки днес!
:)))
balkanian написа:
<мълчание> за твоята шепа.
Благодаря ти, Balkanian. Много мило.
vandela007 написа:
Фаровете осветяват пътя, но в светулките има толкова нежност, толкова крехък живот! Човек има желание непрекъснато да ги събира, да ги съхранява и пази.
Пръскай твоите светулки и радвай душите ни с тях.
Много усмивки днес!
:)))
Пръскай твоите светулки и радвай душите ни с тях.
Много усмивки днес!
:)))
Здравей, Ваня! Благодаря ти сърдечно за топлинката. Да ти е светло и радостно! Поздрави!
Цял един свят са родили вече, щом веднъж са били :)
цитирайСложен философски въпрос... Не знаем дали и кои Думи ще останат и кои ще бъдат погребани...
Живей с Надежда! :)
цитирайЖивей с Надежда! :)
kikowsky написа:
Цял един свят са родили вече, щом веднъж са били :)
Здравей, Кириле!:) Да, цял един свят. "Аз бях поет и някога, отново поет ще бъда". Поздрави на магичната Магура!
mt46 написа:
Сложен философски въпрос... Не знаем дали и кои Думи ще останат и кои ще бъдат погребани...
Живей с Надежда! :)
Живей с Надежда! :)
:) Привет, Марине! Живеем с Надежда двете "на границата с невъзможното". Много здраве от нея!:)
Като се обърнем назад, какво виждаме?
Всичко, построено от камък е разрушавано, от дърво - запалено и изгоряло,
от желязо - изяжда го ръждата и изчезва.
Всичко, построено от думи остава. Тях слънцето не ги изгаря, водата не ги отнася, ръждата е безпомощна. Разрушителите, и те са безпомощни.
Едничко словото е вечно.
С пожелание за вдъхновение и творчски огън!
цитирайВсичко, построено от камък е разрушавано, от дърво - запалено и изгоряло,
от желязо - изяжда го ръждата и изчезва.
Всичко, построено от думи остава. Тях слънцето не ги изгаря, водата не ги отнася, ръждата е безпомощна. Разрушителите, и те са безпомощни.
Едничко словото е вечно.
С пожелание за вдъхновение и творчски огън!
никога няма да умрат. Думичките, огледало на нашата душевност. Колко са различни при различните ни състояния, лирични, романтични, философски, гневни. "Казана дума, хвърлен камък" - много мъдрост е събрана тук, изстрадана истина. А ти така нежно си се отнесла към думите, светулки, носещи светлина, нежни, мънички, и непременно ги свързвам с детството, с жътвата, с чистотата, на детската душа може би. Поздрави Наденце!
цитирайsande написа:
Като се обърнем назад, какво виждаме?
Всичко, построено от камък е разрушавано, от дърво - запалено и изгоряло,
от желязо - изяжда го ръждата и изчезва.
Всичко, построено от думи остава. Тях слънцето не ги изгаря, водата не ги отнася, ръждата е безпомощна. Разрушителите, и те са безпомощни.
Едничко словото е вечно.
С пожелание за вдъхновение и творчски огън!
Всичко, построено от камък е разрушавано, от дърво - запалено и изгоряло,
от желязо - изяжда го ръждата и изчезва.
Всичко, построено от думи остава. Тях слънцето не ги изгаря, водата не ги отнася, ръждата е безпомощна. Разрушителите, и те са безпомощни.
Едничко словото е вечно.
С пожелание за вдъхновение и творчски огън!
Здравей, Sande! Благодаря за милите благопожеляния. Бъди здрав и пребъдвай в словото!
30.
malchaniaotnadejda7 -
28. makont - Малки светлинки, които носят смисъла на нашия живот,
10.11.2011 14:00
10.11.2011 14:00
makont написа:
никога няма да умрат. Думичките, огледало на нашата душевност. Колко са различни при различните ни състояния, лирични, романтични, философски, гневни. "Казана дума, хвърлен камък" - много мъдрост е събрана тук, изстрадана истина. А ти така нежно си се отнесла към думите, светулки, носещи светлина, нежни, мънички, и непременно ги свързвам с детството, с жътвата, с чистотата, на детската душа може би. Поздрави Наденце!
Здравей, Майче! Да, думите, словото, са истинската ни родина. Не разноезичието. Там калдъръмите са чисти и светли и по тях е разпръснато онова уханно сено с аромат на цветя и вечност. И всяко цветенце е отронена буква от безграничността, от мълчанието на словото. Няма две еднакви цветя, два еднакви стръка. Така е и с думите. В тях е силата, когато са казани с нежност. Светъл и радостен ден!:)
посяват надежда и озаряват пътя на човека и когато човек ги прегърне, те стават дърво на живот в него!
цитирайzvezdichka написа:
посяват надежда и озаряват пътя на човека и когато човек ги прегърне, те стават дърво на живот в него!
Здравей, Звездичке! Да, вярвам в това. Благодаря ти за образите и думите. Радвам се, че те срещнах. Бъди здрава и честита!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43592
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА