ОСТАВЯМ МИСЛИТЕ

Оставям мислите
да отлежават като бисери,
а те избухват
като древно вино -
гъсто и непрогледно.
Нима мога да обгърна
истината за историята
на своето пребиваване
така неравна?
Как бих могла да бъда
реална за другите,
щом мислите ми
губят своето време,
преливат извън очертанията,
нагънати от релефите
на векове и думи.
И ето, прииждам отново
като потоп в бели дрехи
там, на космодрума, където
има крила за всички,
които не се страхуват
от себе си и от другите.

12. 09. 2012.

И ето, прииждам отново
като потоп в бели дрехи
там, на космодрума, където
има крила за всички,
които не се страхуват
от себе си и от другите.

---
Стихотворението е жестоко.

" ...има крила за всички,..."
Има разбира се - За всички , които...!
Приеми моите добри пожелания и поздрави!

там...където има крила за всички...
много ми допадна точно сега този твой
прекрасен стих, Надя...и топла прегръдка...
с обич за теб..

Здравей, Санде! Благодаря ти, радвам се, че го възприемаш. Хаотично за самата мен. Човек най-трудно среща себе си. Имах едно старо стихотворение за това, когато дойдох преди години тук. Ще го намеря и ще ти го кажа, но коментарите пак изчезнаха... Като ги видя.:) Сякаш ги пишем с бяло мастило. Сърдечни поздрави!

Привет, Ябълчице, която обичам!:) Благодаря ти от сърце! И ти приеми моите благопожеляния и светли мисли! Хубава Есен!

Това е най-хаотичното стихотворение, което ми се е случвало. Нещо като "24 часа от живота на една жена":) Здравей, Маги! Радвам се, че сме отново заедно. Нямаше ме седмица, а ми се стори вечност. Благодаря ти!

Надя,навярно ще дойде времето когато човек ще полети ..без страх.Хубаво стихотворение!Поздрави!

Да, Митко, навярно ще дойде времето, когато... Ето, ти си го написал тук и тази вяра ще остане, ще я има.:) Благодаря ти, приятелю!

Светлата поривност, която ни е дадена, стига да съумеем да я опазим; нашето истинско Аз, безграничното ... Колко е хубаво да бъдем " там, на космодрума, където ..." страхът е преодолян, дори да го е имало.
Силно и светло вглеждане, мила Наде, лъчисто и бяло! Поздравления!
И - пъстра есен, с много слънца в косите на дърветата! И в душата! :)

:) Благодаря ти, мила Марианче! Благодаря ти сърдечно! И на теб - вълшебна есен! Прегръщам те с много обич!:)

Мисли, поглед, отвъдност, полет - преплитат се в едно цяло и това за виното много ми хареса :).

"Оставям мислите
да отлежават като бисери,
а те избухват
като древно вино -
гъсто и непрогледно."

Поздрави за стиха!

Благодаря ти, мила Цани! Защо чак сега виждам коментара ти... Много ме зарадва, благодаря ти!:) Прегръдки и хубава вечер! Поздрави на Русе! Нямали сме били нобелист!? Имаме! Вашият Елиас Канети!:) До скоро и радостни дни!